Д-р Паси пред ClubZ: Няма попътен вятър за кораб без посока
26/10/2021

Външният министър, който вкара България в НАТО и при когото тя подписа договора си за присъединяване към Европейския къюз, основател и председател на Атлантическия клуб в България, доктор по математическа логика и компютърни науки и неуморим мечтател, Соломон Паси е от българските политици, които не са и няма да бъдат забравени.

По време на забележителната си кариера той председателства Съвета за сигурност на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, парламентарните комисии по отбрана и външна политика и подписа конституцията на България от 1991 г. Докато класата на успелите българи блестеше със западни лимузини, Мони, както приятелите му го наричат, вози дълъг списък чуждестрани лидери, включително няколко генерални секретари на НАТО, на легендарния си трабант и накрая го паркира за постоянно пред централата на алианса в Брюксел.

Гоних го (Мони, не трабанта б.а.) с месеци за интервю и накрая се наложѝ да напиша това, за да го изкуша. Поддаде се на изкушението. Съветвам всички колеги, които искат да го интервюират, да използват моя подход. С лошо не става. 

–  Ако трябва да разкажете накратко политическата обстановка в България днес на свой чуждестранен колега, какво бихте казал?

Ще сменя една дума в онова, което ми каза преди четвърт век екс-генералният секретар на НАТО лорд Питър Карингтън, когато го попитах защо е напуснал правителството на Маргарет Тачър. Той ми отговори: “Никой, който не е британец, няма да го разбере!” Ще сменя “британец” с “българин”, с уговорката, че и само шепа българи разбират ставащото.

–  В първия проект за правителство на „Има такъв народ“ имаше имена от НДСВ. Обръщали ли са се към Вас от ИТН?

Не, но не е и логично някой да се обръща към мен с подобна покана. Аз съм идентифициран с Атлантическия клуб, който предлага решения за реформи, а не за спечелване на избори, което е масовата цел на политическия ни спектър.

Проблемът и решението са научно-популярно описани в моя TedX Talk от 2017 г. в Университета Сианс По, Дижон.

– Бихте ли приели, ако Ви предложат участие в правителство на широкото национално съгласие, за да бъдат избегнати нови избори наесен?

В политиката е грешка да отговаряш на въпроси, които започват с “ако”.

– Какво мислите за „изчегъртването“?

Който сее ветрове, жъне бури. През 2001 г. и НДСВ се изправи пред изкушението да заклейми предшествениците си. Винаги има поводи да разследваш  правителство, управлявало 4 години, но това трябва да става с правоприлагане, а не със заклеймяване.

Царят резюмира ситуациацията с фраза, която не бях чувал дотогава: „Както изпращаш, така ще бъдеш изпратен“. И тръгнахме конструктивно напред, включително с покана към предшествениците ни да управляваме заедно.

– Защо при такова масово желание за промяна нямаме мнозинство на промяната, а сбор от малцинства?

Общият знаменател на исканата промяна е много непосредствен – изчегъртване. Психологически това е разбираемо, но логически това не е конструктивна програма за дългосрочни реформи.

– Видели ли сте колко от партиите имат визия за реформа в НАТО и в ЕС, или за политика на СЗО и ООН за превенция на пандемии…?

Който каже тук, че първо трябва да “оправим” България, а после да се кахърим за НАТО и ЕС, много греши! Все едно, че заради ремонт на апартамента си, трябва да нехаеш за цялата кооперация, чийто покрив е протекъл отвсякъде…

– Приоритетите, декларирани от протестните партии са: посрещане на новата COVID вълна, бюджетът и парите за възстановяване от Европа, смяната на главния прокурор. Това стига ли? Какви според Вас трябва да бъдат приоритетите на България днес?

Основната цел на държавата трябва да е “да има цел”.  Мащабна, далекобойна, държавотворна цел. И да подчиним живота си задълго напред на тази цел. Както бяха НАТО и ЕС между 1990 и 2007 г. Нека условно наречем целта си:  “България в Г-20!” И да инвестираме и 12-те (и повече!) милиарда евро от ЕС именно в тази (или такава) цел, а не в саниране на панелки и кърпене на дупки.

Разбира се, има и непосредствени други приоритети, които животът ни налага. Като ковидообразните епидемии, които прииждат като след ядрена реакция. И тук също – колко на брой бяха предложените общоевропейски решения?

Подарявам тук едно, подготвено от паневропейски екип на Атлантическия Клуб. То е основа за общи действия в ЕС, НАТО, СЗО или ООН.

– След 20 г. война Афганистан падна обратно в ръцете на талибаните, след като САЩ и съюзниците им се изтеглиха. Какъв е Вашият анализ?

Първото впечатление е, че “Империята отвръща на удара.” А първата надежда е за “Завръщането на джедаите.”

Забелязваме, че сегашните талибани се опитват (поне засега!) да изглеждат  малко по-различни от онези преди 20-30 години. Неразрешен е философският въпрос “Възможен ли е талибанизъм с човешко лице?”  Трябва да ги проучваме още известно време, преди да изработим план за диалога с тях, но без диалог няма да се получи.

Ще изпреваря обаче това проучване, за да предложа на нашето правителство да се възползва от декларирания от талибаните отказ от производство на опиум и да договори с тях възстановяване на българския проект от 2004, с който заменяхме макови насаждения в Афганистан с българска роза.

– След изтеглянето от Сирия и от Афганистан и очевидната умора от „безкрайните войни“ може ли свободният свят да разчита на същия ангажимент на САЩ към сигурността на съюзниците?

Америка има вродената роля на лидер на свободния свят и беше поела огромен процент от усилието в Афганистан. Ако искаме американско участие, трябва да предложим адекватно европейско съучастие. Ние, Европа, нямаме нужните аргументи и доказан принос, за да кандърдисваме Америка да остава там неизвестно до кога. Проблемът на Европа не е в липса на отбранителни инструменти, а липса на политическо лидерство. Афганистан дава нов повод да си го създадем!

Вярно е, че като се оттегляш от една война, ти не я печелиш, а губиш шанса да я спечелиш, с което Западът абдикира от собственото си ДНК…

– Трябва ли ѝ на Европа стратегическа автономия и собствена отбрана (чл. 42-46 от Лисабонския договор)?

Стратегическата автономия е преоткрита топла вода! Както имаме у нас общинска и национална полиция с различен периметър на дейност, както САЩ имат федерална и щатска полиция, точно така трябва да имаме разделение на функциите между НАТО и ЕС, но не и заместване или дублиране на едната организация с другата.

И за каква автономия говорим:  ако ние не предлагаме партньорството си на американците за решаване на важен проблем, защо мислите, че ще съберем сила, смелост и пари да го решаваме без тях? Напълно нелогично звучи!

– Бяхме позабравили крамолната фраза на френския президент Еманюел Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО, но Афганистан ни я припомни. Алиансът се изтегля не като победен, но не и като победител от Афганистан, оставяйки там 3500 човешки жертви и трилиони вложени напразно евро/долари. Трябва ли преосмисляне на НАТО?

Франция е ядрена сила – единствената в ЕС! Франция е постоянен член на СС на ООН.  Франция е член-основател на НАТО и домакин в миналото на щаб-квартира на НАТО, а френският е един от двата официални езика на НАТО. Франция е член-основател и двигател на ЕС. Какво още ѝ липсва на Франция, за да обедини съюзниците около вижданията си за реформа в НАТО?! И кои са тези виждания, засега не знаем…

Ще споделя едно от ключовите предложения на Атлантическия клуб за реформа в НАТО, което сега, при кризата в Афганистан пак и по нов начин показа своя потенциал: изграждане на дългосрочна връзка между НАТО и Индия, като най-голямата световна демокрация и най-естествен наш глобален съюзник. Но инициативата трябва да е на Запада (към който България принадлежи), а Индия трябва да бъде по-дълго ухажвана.

– 20 години след 9/11 Бин Ладен и Багдади са убити, но организациите им продължават да съществуват, да се разклоняват и множат. Терористичната заплаха не отслабва. Какво беше сбъркано във войната срещу тероризма?

Западът се бие за територии, Изтокът – за време и хора, които са по-ценният капитал. Ние, Западът, загубихме информационната война, след което загубата на територия стана от само себе си. Дано има лидери, които са си взели поука.

Информацията е главното ни оръжие. Като министър следвах този принцип и повлиях на американския Сенат да удължи финансирането на Радио Свободна Европа за България. Да, знанието и информацията побеждават оръжието…

– Имате ли рецепта за Афганистан днес?

Да. Нека всеки държавник или журналист, който посяга към темата Афганистан да изгледа отново “Бялото слънце на пустинята” и добре разбере думите на войника Фьодор Сухов “Восток – дело тонкое.” Изтокът и ислямът са тънка и фина работа, която трудно се вмества в западния калъп…

Когато през 2001 г. предприех първото си пътуване към полк. Кадафи в Либия, за да извеждаме българските медици от неговите затвори, Царят със свито сърце ме предупреди: “Паси, ислямът е в своя 13-и век, а християнството навлезе в 21-вия си век. Разликата е като между 13-годишно момче и 21-годишен мъж. Те няма да започнат да мислят като Вас, затова Вие трябва да започнете да мислите като тях.” И наистина, тази стратегия проработи и даде резултат, макар и 6 години по-късно. Търпението е ключово.

Трябва ни обща и дългосрочна стратегия на НАТО и ЕС за нов тип отношения с цяла Азия, включително Афганистан, Индия, Пакистан, Китай, Тайван и т.н., и т.н. Тя трябва да е дългосрочна, да се адаптира ежегодно и да се изработи в тясно сътрудничество с най-близките до нас познавачи на региона – Австралия, Япония, Корея.

Да, трябва ни посока, защото няма попътен вятър за кораб, който няма посока.

Още ново около нас

Предстоящи събития