Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България и министър по европейските въпроси (2007-2009), гостува в “Още от деня” и коментира публичната дискусия, организирана от ПанЕвропа България съвместно с Британското посолство: Бъдещето на Великобритания в Европейския съюз. За пръв път българската публика беше запозната с една много сложна ситуация в ЕС. В дискусията освен британския посланик Н.Пр. Ема Хопкинс лектори бяха българският външен министър Даниел Митов, както и евродепутатът Ева Паунова, интересът е бил изключително голям. “В случая има реален риск Великобритания да се окаже, че подготвя своето напускане на ЕС”, каза президентът на ПанЕвропа България и отбеляза, че българското общество не възприема тази тема толкова отдалечена от него.

Какви са очакванията от предстоящия референдум за излизане на Обединеното кралство от Съюза? Гергана Паси поясни, че ситуацията е много динамична и към момента онези британци, които биха гласували Великобритания да напусне ЕС са с няколко процента повече от тези, които биха гласували за оставане. Голямата резерва се крие в много сериозна група британски граждани, които още не са решили как да гласуват. Този референдум е бил сравнен днес с референдума от 1975 г., когато гласовете също са били на ръба, но разликата от тогава е, както е отбелязала и британската посланичка, че повечето медии на острова са против оставането на страната в ЕС. Големият извод от дискусията беше, че Великобритания има интерес да остане в ЕС, ЕС има интерес Великобритания да бъде вътре, всъщност и светът има интерес страната да остане част от ЕС, в частност и България, коментира Гергана Паси.

Най-много дискусии предизвиква въпросът за онези 4 години, в които Британската държава иска да запази правото за социални придобивки за себе си, тя го разполага като право, от което всички държави членки могат да се възползват в случай на много сериозен миграционен натиск, в който те лишават от определени придобивки гражданите на ЕС. Това е въпросът, който предизвиква най-сериозни обсъждания в рамките на Европейския съвет и държави особено от новоприсъединилите се страни, сред които Вишеградската група и България, имат известни резерви европейските граждани да получават едно по-неблагоприятно третиране от гражданите на страните от т.нар. Британска общност, които значително присъстват на пазара на труда във Великобритания.

На въпроса какво е отношението на британските политици за оставането на страната в Общността, Гергана Паси сподели, че Великобритания винаги е имала особено отношение към ЕС. Независимо, че идеята за Обединени европейски щати след края на Втората световна война много активно се възприема от Чърчил, той изключва Великобритания от тези европейски щати. Тази дискусия в британското общество продължава и днес, при това много засилено. Като цяло все повече европейски граждани се чувстват несигурни вследствие на икономическата криза, въпреки че самата Великобритания е една от страните, които успешно се справят с икономическите трудности и за това за България представлява интерес Великобритания да остане като един от локомотивите на ЕС. Тя поставя въпроси за ограничени промени в европейската конструкция, за реализиране на цифровия пазар, за инвестиране в по-голяма конкурентоспособност на ЕС, ограничаване на бюрокрацията, ограничаване на разрешителните и регистрационните режими, от което и България би могла да се възползва. При това България се развива най-добре в сферите, в които има общи европейски политики, докато в сферите, в които решенията са оставени на преценката на държавите-членки – образование, здравеопазване, съдебна система – реформите буксуват значително повече.

Дали евентуалното напускане на Великобритания ще постави началото на процес в рамките на ЕС, който в крайна смета ще доведе до неговото разпадане? Според Гергана Паси към момента в ЕС има разбиране, че Великобритания трябва да остане член на Общността и като един прагматичен председател на ЕС Холандия ще намери решение на кризата. От самото начало европейският проект за Великобритания е бил проект на разума, тя винаги е търсила икономическите ползи, за разлика от шестте държави-учредителки, за които това е повече проект-мечта и реакция на самоунищожението, което Европа си причини през Втората световна война. Великобритания винаги е изчислявала плюсовете и минусите, включително за цялостното развитие на европейската икономика и това е смисълът в това тя да остане негов член. В най-сериозния период на кризата най-прагматичните предложения за преодоляването ѝ идваха именно от британска страна.

За Франция най-притеснителен е стремежът на Великобритания, макар да е страна извън Еврозоната, да се опитва да влияе на страните в нея. Едно предложение на Великобритания, което би облагодетелствало и България, е присъствието на страни извън зоната на заседанията на страните от еврогрупата, но то разбираемо предизвиква съпротивата на страните от нея. Друго британско предложение е страните извън еврозоната да не бъдат ангажирани с бюджетни решения вътре в рамките на еврозоната.

Друг е въпросът, че британската съпротива срещу термина „все по-тесен съюз” е точно обратното на това, което държави като нашата имат като интерес вътре в съюза. Страни като Румъния, България, Полша и Чехия винаги са искали една по-сериозна интеграция и по този начин са в състояние да използват ЕС като инструмент за собственото си реформиране.За повече информация: БНТ