25 април 2020 г., Marica.bg

Как пандемията от COVID-19, която ни връхлетя, ще промени Европа?

– Тя вече я променя. Пандемията е основен тест за фундаменталните стойности, върху които са  изградени ЕС, единна Европа и НАТО. На първо място са единство и солидарност. Точно тези две основни свойства са подложени на много тежко, може би най-тежкото изпитание. Беше до сълзи трогателно, когато се видя тази взаимопомощ, спонтанна готовност да се помага на болни хора, на медици. Това е прекрасно.

Същото се случи и в рамките на ЕС и на НАТО.  Размяната на пратки между държавите, помощта на най-засегнатите от пандемията Италия, Испания. И ние получихме такава пратка с медицински пособия със самолети на НАТО. Това изведнъж събра континента, събра Европа заедно.

Нека погледнем Западните Балкани и ще оценим какво ни донесе влизането в Евросъюза

Сериозен разговор за новия „план Маршал“ няма да има преди 1 юли, когато започва германското председателство

– По-добро място за живеене ли е България 15 години след историческата дата 25 април 2005 г., когато премиерът Симеон Сакскобургготски подписа Договора за присъединяване към ЕС?

– Във всички случаи днес България е по-добро място за живеене. Сигурно имаме поводи за делнични недоволства, иска ни се да сме много по-напред в критично важни сектори. Но нека погледнем към това, което придобихме спрямо началната ни точка. Достатъчно е да се огледаме наоколо и да видим ситуацията при съседите ни от Западните Балкани, които се борят все още за започване на същински преговори за членство. Само това сравнение е достатъчно, за да оценим това, което имаме днес, след 15 години.

Да,  със сигурност сме могли да направим повече, но връщане назад няма

– това е най-важната констатация и е огромно постижение за нас, българите.

Точно на 25 април 2020 г. годишнината от подписването на Договора ще бъде отбелязана с международна виртуална научна конференция на тема „Европейската солидарност по време на коронакриза“, организирана от ПанЕвропа България, Атлантическия клуб и фондация „Конрад Аденауер“ в България.

– Какво е най-важното, което успяхме да постигнем в този период?

– Най-очевидното е свободното движение на хора, капитали, стоки. Това, което беше разделено с дълбоки линии до 1990 г., а вече възприемаме като естествено състояние. Даже не се замисляме за смисъла на свободното пътуване. Замисълът на това, да имаш сметки в и извън България, да могат да се търгуват стоки във всички посоки на света, с все по-намаляващи търговски тарифи и бариери, особено в рамките на ЕС. Това са осезаемите, видимите придобивки.

Изоставаме и ни е най-трудно в заживяването по европейски маниер и образец

Венецът, ореолът на България като европейска държава ще настъпи, когато усещането ни стане като за „ние Европа“. Все още мнозинството от българите разсъждават в измерение „те Европа”.

– Може би ни боли усещането, че сме най-бедни в ЕС?

– Не е само въпросът на бедността като статистическо измерение, а и как поддържаме околната си среда в чистота, в подреденост, в зачитане на другия. Това са все културни измерения и на членството, които най-трудно се променят. И дълбоко вярвам, че тези по-осезаеми параметри непременно ще донесат и другата най-съществена за мен промяна.

– Къде трябва да насочим усилията си оттук насетне?

– Трябва да развием повече отвореност, затова е толкова важно образованието. Много наложително е от ранна възраст децата да поемат отворен поглед към света. Те трябва да разберат, че независимо от всякакви политически тълкувания, живеят в отворен свят.

Интернет реалността и без това ни залива, а на фона на пандемията светът става в пъти по-виртуален. Светът се отваря, независимо дали приемаме, или харесваме това. Не бива да жертваме нашите нови поколения, като натрапваме затвореност на мирогледа. Затова образованието придобива още по-критично важни измерения.

– Ще сработи ли и за пандемията от коронавирус прословутият „план Маршал“, дублет на първия, възкресил Европа от руините след Втората световна война?

– Това е много любопитен момент в развитието на Европа, защото оригиналният „план Маршал“ дойде в Европа от САЩ, от външна приятелска сила. Сега обаче новият „план Маршал“ ще включва вътрешни мерки, за които държавите да постигнат съгласие да дават средства. Според комисаря по вътрешен пазар и услуги Тиери Бретон ЕС ще има нужда от 1.6 трилиона евро за възстановяване от пандемията, което е около 10 процента от БВП на ЕС.  Но тези 10 процента трябва да излязат от всички нас. Големият въпрос е как държавите ще се договорят за това. Има страни, които са по-скептични към безвъзмездното даване на средства.

Не мисля обаче, че сериозен разговор за новия „план Маршал“ ще започне преди 1 юли, когато започва германското председателство на ЕС.

Добър знак е, че нещата ще стават по време на европредседателството на Германия –

локомотива на Европа. В цялата лошотия на ситуацията това е добро съвпадение.

Ще трябва най-сетне да се намери компромис между Севера и Юга на Европа. Това напрежение тлее под повърхността от доста време, но сега вече трябва да се търси решение. Северът ще трябва да приеме  компромиси, за да се помогне на по-слабите икономики от Юга в лицето на Португалия, Испания, Италия, Гърция. Вероятно и себе си трябва да причислим тук. Въпреки че нас дотук ни се разминават тежките последици.

– Пандемията поставя и друг важен въпрос за Европа – как оттук насетне ще се развиват отношенията с Китай?

–  Отношенията с Китай са сериозен  проблем. Президентът Тръмп бе по обичайному безцеремонен, но по същество е прав. Увлечението по бързи и лесни печалби доведе дотам, че ключови производства – и за Европа, и за САЩ, бяха изнесени в Китай. И сега отново настъпи мигът на истината – започнаха да се връщат обратно.

Много показателно е дали ЕС ще намери вътрешен консенсус по отношение на Китай, който отново ще преминава през чисто икономически и финансови сметки.

Би следвало вече да се преценява много внимателно кой отвън иска да купува европейски компании, кой отвън ще инвестира в ЕС.

– Атлантическият клуб лансира международна инициатива в отговор на запитване на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за идеи за това как да се развива Европа след коронавируса. Какви са основните акценти в инициативата?

– Инициативата, наречена Здравен щит за Европа, е подкрепена с подписи на авторитетни европейски лидери, български учени, неправителствени организации. В инициативата освен  здравни мерки, включително рискове при търговия с храни, има и по-дългосрочни мерки за укрепване на търговските регулации на ЕС, гарантиращи сигурност на европейската икономика и развитие.

– Вече няма илюзии, че възстановяването след пандемията ще е дълъг процес

– Дори създателят на „Майкрософт“ и известен филантроп Бил Гейтс  предупреди, че ще минат поне 18 месеца, преди да се създаде ваксина или лекарство, за да се пристъпи към преодоляване на тази епидемия.

– Ще се справим ли с предизвикателството?

– Да, разбира се! Натрупано е толкова знание по света, че няма как и препятствието Ковид-19 да не се преодолее, както толкова други преди. Трябва обаче да са трезви реалисти – това ще има много висока цена!

– Как кризата с коронавируса ще се отрази на политиката отвъд океана? Ще спечели ли Тръмп втори мандат?

– Вече не му е гарантиран втори мандат. Всичко ще зависи от темпа на възстановяване на американската икономика. Минус за Тръмп е и тежкият здравен ефект на епидемията. В тази ситуация кандидатът на демократите за Белия дом Джо Байдън изведнъж получи по-голям шанс, отколкото преди месец, и вече става равностоен съперник на Тръмп за Белия дом.

Познавам Джо Байдън, имах случай да работя с него – той е опитен политик и топъл човек, който умее да общува с хора. Тръмп би бил полезен за възстановяване на икономиката, а Байдън би бил по-подходящ за лекуване на социалните рани на нацията след епидемията. Едно е безспорно – изборите в САЩ станаха изключително интересни.

Елена Поптодорова е дипломат и анализатор международник. Завършила е английска и италианска филология в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Великобритания и Италия. Дългогодишен посланик на България в САЩ. Депутат с 4 мандата в парламента. Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, директор за евроатлантически дейности в българския Атлантически клуб. Владее английски, италиански, руски, френски.

Интервюто взе: Хенриета Костова

Източник: Marica.bg