– Телевизия Европа, предаването е Свободна Зона, аз съм Георги Коритаров

Ако четете англоезичните ирански сайтове, включително сайта на Али Хаменей, той е личен сайт на върховния духовен лидер на Иран, или иранската информационна агенция ИРНА, или пък издание като „Техеран таймс“ сигурно ви е направило впечатление колко са наситени с информации и анализи, свързани с предстоящата съдба на ядреното споразумение „Пет плюс едно“, което през 2015-та година по време на администрацията на президента Барак Обама създаде усещане за затваряне на една от най-конфликтните страници, свързана с подозренията, че Ислямската република се подготвя да се сдобие с ядрено оръжие. Сега, обаче, при президента Тръмп САЩ се подготвят към 12-ти май да оповестят очаквано излизане от това споразумение. На този фон Мохамед Джафад Зариф, който е външен министър на Ислямската република нееднократно излиза с позиция, че излизане на САЩ ще снеме от Иран всякакви ангажименти към споразумението в същото време Федерика Могерини, която е върховен представител на ЕС в областта на външната политика е цитирана в ирански медии да казва, че Европейският съюз счита, че споразумението с Иран се изпълнява пълноценно. На този фон, обаче, ако Съединените Щати тръгнат към такова рязко движение – излизане от споразумението – а си спомняте, че по време на 67-мата сесия на общото събрание на ООН Бениамин Нетаняху, който и тогава беше премиер беше нарисувал една бомба като картинка и показваше, че остават още десет процента за се сдобие Иран с ядрено оръжие. Израел е много активен в говоренето, че предстои неизбежен сблъсък Израел – Иран. Преди два дни вДани Ятон, бивш директор на МОСАД с подробен материал се беше появил в „Джерусалим пост“. И затова сега въпросът ми към госпожа Поптодорова е :“Как ще изглежда светът след оттеглянето на Щатите от ядреното споразумение с Иран, респективно Европейският Съюз може ли да компенсира такова оттегляне.

 –  Това е още едно доказателство, че такива невралгични въпроси – вече говорим за споразумението с Иран- не могат да бъдат ефективни без участието на Съединените Щати. Искам да кажа, тъй като тогава бях свидетел на процеса по одобряване на това споразумение, в последните месеци на президента Обама, че това гласуване беше безкрайно трудно в Конгреса на Съединените Щати. И за разлика от други въпроси не беше чистото разделение по партиен признак демократи-републиканци. Има един страх, едно постоянно опасение, особено сред американските политически среди по отношение на Иран. Така че трудно беше приемането на споразумението, гласуването му в Конгреса и Сената и мисля, че не толкова трудно ще бъде оттеглянето на това споразумение от гледна точка на Конгреса. Няма да е същото това споразумение. Не знам дали Европа ще може да компенсира евентуално…Великобритания при нейното разкрачено положение ако се опита да запълни някакъв вакуум от гледна точка на гаранции, от гледна точка на някаква такава външнополитическа тежест. Но истината е, че проблемът с Иран е много по-широк, много по-голям и той ще се развива като такъв. Пак по отношение на Сирия и във връзка със Сирия. И през Сирия с Израел. Аз не случайно споменах този удар на Израел върху…всъщност върху ПВО База, която е на фактически на Иран. Там имат много, фактически аз не помня бройката точно, във всеки случай няколко свои бази на територията на Сирия. И оттам насетне ангажираността с Хизбула според мен дава един ракурс, който е много тревожен и за самата Европа. Вече от една страна ние сме приели, че военното крило на Хизбула е терористична организация…

 –  С ярката заслуга на господин Цветанов и на България.

 – Точно така, и на България, а от друга страна ние като казваме, като казвам ние говоря „Европейският съюз“, аз да си поясня себе си. От друга страна ние приемаме едно такова политическо споразумение с Иран, което е силно подвластно по-скоро на тези отношения – Иран – Израел, оттам Сирия- Хизбула. Това е дихотомия, това е вътрешна противоречивост, която трудно може да се удържи.

 – И ще бъде разсечена, както се казва с меч, ако Съединените Щати излязат от споразумението, каквито нагласи и очаквания има. Това ще бъде недвусмислено алиби и зелена светлина за Израел да предприеме офанзивни действия.

 – Но Израел не може да го направи сам. Отново казвам – няма да бъде действие, ако не е получила подкрепа, макар и мълчалива подкрепа от страна на САЩ. И тук вече въпросът е как ще се развива процесът за вземане на решения в самите Съединени Щати?

 – Фактът, че Нетаняху нееднократно изразява позиция, че Израел няма да допусне присъствие на Иран като бази, като въоръжени сили в Сирия в непосредствена близост до себе си означава, че вече Израел е получил зелена светлина да защитава своята сигурност. Излизане на Щатите от Споразумението най-малко ще интензифицира поведението на Израел срещу иранските бази в Сирия.

 –  Не знам дали усещате, че аз все Ви тегля към Европа. Америка е горе-долу ясна. Но аз все Ви тегля към нашия ъгъл, към нашата степен но отговорност.

 – И нашият ъгъл ъгъл ли е и имаме ли съзнанието за отговорност ?

 – Според мен не! И това е бедата, защото всички ние, Европейският Съюз сме вътре, то е там. И не е възможно да има едно само банкетно разбиране за това споразумение с Иран. Има ли интерес Европа от присъствие на Иран в Сирия? Искаме ли го това? Според мен не! Искаме ли Хизбула ?

 – Те задават ли си въпроса дали го искат, Европейският Съюз?

 – Мисля, че не! Това ми липсва, това, което ме притеснява, когато четох последните заключения на Съвета – те са всички верни, те са прекрасни, „искаме мир, искаме дипломатическо решение, искаме достъп хуманитарен“, това което по учебник трябва да бъде изписано. Тази политическа коректност ще ни задуши. Аз затова изпитвам огромна тревога.

 – Това се нарича инфантилност, да го кажа аз. Защото коректността е построена върху осъзнати интереси, а такъв тип поведение какво е? То не е коректност.

 – Така е, иронично използвам термина, защото го размахваме за щяло и нещяло. И той се обезсмисля, той стана евтин термин. И ако няма едно сериозно заседание, то няма да мине само с едно, но ако няма едно сериозно събиране на Европейския Съюз чрез неговите представители – военни министри, външни министри, на което тези въпроси да се обсъждат.

 – И сега си представете за момент, че се провежда заседание на външните министри на Европейския Съюз. Какво трябва да се направи по случая, даже не Сирия, а по по-острата ситуация – излизат Съединените Щати? Двадесет и осем, ако участва Великобритания, или двадесет и седем, ако те благоразумно откажат „няма да участваме“ ще говорят не на 27, а на 54 езика, защото всеки един министър говори поне на един официален и на един алтернативен език. И не могат да се разберат по никакъв начин.

 – Точно така е! Аз с опасение виждам тенденциите вътре в самия Европейския Съюз. И интересно е коя група ще надделее, коя група ще вземе превес. И доколкото облото говорене вече е станало и инерция и усещане, че така се спасяваме от наричане на нещата с истинските им имена, аз се опасявам, че точно тези тъй наречени националистически, популистки режими, извинявам се, не исках да кажа режими, но така или иначе управления те ще диктуват решенията на Европейския Съюз.

 – Плюс това бих казал, че няма абсолютно никакво значение кой ще надделее. Самото разделение, фактът, че го има е вече проблем. Защото те не могат да наложат позиция, те просто казват „ние мислим различно“ и няма общо решение.

 – И не само това, това, което излиза, някакви скопени декларации, извинете за израза отново, но не искам да говоря със слаби термини по тая тема.

 –  При което изниква също един огромен въпрос. Ако Европейският Съюз е в такова състояние, то НАТО, който не е просто военен, а военно-политически съюз в какво състояние е? Значи ако Европейският Съюз не може да взема решения как НАТО да ги взема? Ако Европейският Съюз гони като дявол Турция „нямате място при нас“, а Турция е ключов играч в НАТО за какъв Атлантически Съюз говорим?

 – Ами аз ще Ви кажа пак различна гледна точка. Аз смятам, че всъщност НАТО успява по-успешно да се държи заедно от Европейския Съюз.

 –  Защото там е по-ясният интерес на Щатите.

 – И на Щатите и на определени други държави, европейски държави. Но съм съгласна – имайки вече Съединените Щати на масата имат и повече сила, и повече убедителност когато трябва да се вземат решения.

 –  Но член пети има дефанзивна роля, член пети е ядреното копче за мобилизиране на колективна сигурност. Европейският Съюз няма такова копче. Обаче когато говорим за НАТО и за дефанзивно копче, а в случая трябва да се дават перспективни офанзивни, в смисъла на перспективата стратегии и НАТО ще попадне в същата роля в каквато и Европейският Съюз, или в същата клопка. Защото визионерството, което е проблем на невъзможността да се изработи от Европейския Съюз ще бъде същият проблем и в НАТО.

 –  Ще се пренесе и там. Има сега едно заседание в началото на идната седмица на АТА. И без съмнение всичко това ще се обсъжда и аз не знам дали е възможно с помощта на съществуващите атлантически звена във всички страни членки да се стимулира и да се даде куража на националните правителства първо да направят този анализ? На мен това ми липсва.

 – Този анализ трябва да бъде направен в дълбочина. Това е читириизмерен анализ. Взема се проблема – то е много важно и какъв е форматът на говорене – 27, или 28 – толкова хора не са в състояние да направят анализ. Анализът се прави от трима човека и това е максимумът, който после вече като изводи се разпространява. Но тук просто искам да имаме малко време и за един частен случай – България. България е член и на Европейския Съюз и на НАТО. И вие говорихте за това – военното крило на Хизбула, което благодарение на това, че България прие аргументи с които убеди Европейския Съюз да включи военното крило на Хизбула в списъка с терористични организации заради атентата в Сарафово, а Хизбула и руските офицери едва ли не под ръка се разхождат в Сирия, а българският президент Румен Радев в разгара на най-голямата криза между Европейския Съюз и Русия, респективно НАТО – Русия, отива в Москва. Е каква държава и каква политика водим ние?

 – Ами вие го описахте – ова е хаотично движение в разни посоки. Но за съжаление е толкова краткосрочно, даже се колебая дали да каже вземането на решения. Но толкова краткосрочно от гледна точка на оцеляване се формулират политически позиции и те са толкова обли и подчинени на това общо кратно, на което се правят позициите в Европейския Съюз, че ние оттам насетне да речем всеки, или всяка институция, или всеки говорител на политически ниво – външнополитически по отношение на сигурността смята, че има своя писта по която да тича. И това е безкрайно тревожно. Аз не знам, сега хубаво казахме, нали „няма опасност за България“.

 – Какво, значи ние сме центърът, за себе си да. Няма опасност за България от ядрената експлозия в Япония да речем на централата. Ами естествено, няма опасност от едни незабавни договорени удари в Сирия, разбира се че няма, но къде е българската позиция?

 – И не само. Това е проблем, който е с много по-далечен откат, така да се каже, с много по-дългосрочни ефекти, защото ако в Сирия не сработи умиротворяване и стабилизиране, то тогава всички тези милиони бежанци те наистина ще тръгнат към Европа.

 – Да Ви кажа ли – няма да сработи!

 – Няма да сработи!

 – И проблемът е наистина в това, че аналитичният подход е дълбоко сгрешен. Например какво си мисля? И това така някои хора като го кажа казват :“да, може и да си прав“. Първоосновата на кризата е руската агресия и окупация на Крим.

 – Да!

 – Това беше поводът за първите санкции, за първото остро напрежение. За да разхлаби примката „натиск върху Русия заради Крим“ Путин изнесе конфликт в Източна Украйна, защото Източна Украйна от гледна точка на Путин не е нерешим проблем, той е създаден за да бъде решен така, че да запази Крим. След Източна Украйна отива и се ангажира в Сирия – още по-далечно изнасяне на руския ангажимент. Той има два подстъпа, от които…както примерно 1939-та година Сталин взема страни за да си разшири територията, така Путин изнася кризи…

 – Ами трябва да се компенсира загубата на държави, нали така?

 – И вместо светът, ако иска да обуздае Русия не да е млъкнал за Крим както всички признават „Западът преглътна Крим“, а да ги натисне мощно за Крим, защото решението около Крим решава и другите проблеми.

 – Напълно съм съгласна и още нещо ще добавя. Аз наистина дълбоко съжалявам за това, че президентът Обама не зачете собствената си червена линия. Аз смятам даже, че нямаше да ги има всички тези следващи събития и кризи, включително Източна Украйна, включително Крим, ако тогава Обама беше показал с действия „така не може“. Защото тези действия на Сирия и на Асад, те всъщност са резултат от подкрепата, която получава от Кремъл, от Русия. Вие виждате ли, че всичко, което е станало, да речем, включването на Сирия в Организацията за Забрана на Химическото Оръжие, подписването на онова прословуто споразумение за унищожаване на химическото оръжие – всичко това не става поради собствена политическа воля на Асад. Асад вече няма собствена политическа воля- той има цел, има желание, половината държава овладя, тежко и горко на останалата половина, защото аз смятам, че нямаме приключване на военни действия, те просто пауза ще има някаква и ще продължат докато не се овладее цялата територия, но всичко това нямаше да е възможно, ако не беше много, как да кажа, безцеремонната подкрепа от страна на Кремъл. Даже Иран по друг начин подкрепя. Това е различен вид подкрепа от страна на Иран. Докато Русия ярко застава предизвикателно към света и му осигурява на Асад, му осигурява въздух и жизнено пространство.

 – И това са проблеми, по които Русия придобива функция да бъде ключов, водещ играч, и Западът проспа. А вече е късно, защото в политиката е много важно не само как и какво, а и кога ще го направиш.

 – Точно така! И затова казвам, че това са различни процеси на вземани на решения, политически говоря, Западът и Русия имат различен манталитет по отношение на общуване с партньора, събеседника, тотално различно е мисленето и погледът към проблемите.

 – А това различие, разностилие и различни в смисъла на отстояване и дългосрочност интереси вещае едно единствено нещо – ние рано или късно ще се изправим пред една горчива истина – че в този си вид Европейският Съюз е една нефункционална организация, а Северноатлантическият Алианс като функция от демотивацията на Европейския Съюз също ще притъпява своята енергия и способност за реакции. Благодаря на госпожа Поптодорова!

Източник: Телевизия ЕВРОПА.