Първи разговор в България с астронавти на борда на Международната космическа станция

Клъстер от 30+ водещи български НПО и заинтересовани страни в STEM/космическите изследвания, координиран от Атлантическия клуб на България, в партньорство с Посолството на САЩ в София инициита видео чат НА ЖИВО с астронавти на борда на Международната космическа станция.

Целта на проекта бе да разпали въображението на младежите, вдъхновявайки ги да мечтаят за големи, като посягат към Луната, Венера, Марс и отвъд тях.

Инициативата показа възможности за кариера в областта на STEM и как студентите и учителите могат да ги преследват чрез лични и виртуални преживявания, описващи работата на НАСА.

Надграждайки историческите постижения на България в космоса в качеството й на шестата страна в света, изстреляла човек в космоса и третата страна, произвеждаща космическа храна, ние се стремим не само да подобряваме и разширяваме българо-американската. партньорства в областта на аеронавтиката и STEM образованието, но и за изпращане на трети български астронавт с NASA/SpaceX в космоса.

Ние сме първата страна от ЕС, която имаше привилегията да бъде домакин на директна гражданска видеоконференция с 65-та експедиция на НАСА. Децата и юношите ще имат възможността да зададат своите новаторски въпроси за астронавтите и най-добрите ще бъдат излъчени на Международната космическа станция. Окончателното решение по този въпрос ще бъде на НАСА.

Законопроект за насърчаване на инвестициите в космическите технологии

През 2013 г. Атлантическият клуб в България изготвя първия законопроект за космическите дейности в Република България. „Законът за насърчаване на инвестициите в космическите технологии“ е публично оповестен и предложен на българското правителство през лятото на 2013 г. Идеята на законопроекта е „за първи път в историята на българското законодателство да уреди материята на националните космически дейности и да повиши конкурентноспособността на българската икономика чрез системно насърчаване на научните изследвания, иновации и технологично развитие чрез увеличаване на инвестициите за дейности, свързани с космическите дейности и сателитната индустрия.“ Като негови конкретни цели са посочени:

• стимулиране развитието на националната икономика и науката в България;
• повишаване на технологичния ресурс и въвеждане на иновационни технологии;
• насърчаване на инвестициите във високотехнологичния сектор и приложенията на космическите дейности;
• гарантиране на националната сигурност;
• гарантиране на живота и здравето на населението;
• опазване на околната среда.

Законопроектът предвижда „националната политика в областта на космическите дейности да се осъществява от Министерския съвет въз основа на петгодишна Национална програма, приета от Народното събрание. Част от задължителното съдържание на Програмата са финансовата рамка за нейното осъществяване и мерки за насърчаване на проекти и инвестиции в сферата на космическите дейности, включително мерки по Закона за насърчаване на инвестициите. Към Министерския съвет следва да се създаде Национален съвет за космическата дейност на Република България, който да осигурява междуведомствената координация и взаимодействието с неправителствения сектор.“

Законопроектът още предвижда „въвеждането на лицензионен режим за изстрелване, летателна експлоатация и насочване на космически обекти, като органът, който дава разрешенията, е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В съответствие с международноправните задължения на държавата се създава национален регистър на космическите обекти, който е предпоставка за упражняването на ефективен контрол по отношение на дейностите, които могат да ангажират отговорността на държавата. Предвидени са правила за определяне на размера на вредите в случай на настъпили увреждания в резултат на космически дейности.“

Регламентирана е и „административно-наказателна отговорност за нарушения на закона, като наказанията са глоби.“

Като мотиви за написването на законопроекта са изложени следните аргументи:

Парадоскално е, че България, която има богата и успешна история, свързана с усвояването и изучаването на космоса, изостава от световната тенденция за национално правно регламентиране на тази сфера. Понастоящем повече от двадесет държави имат законодателна уредба на космическите дейности, включително редица държави-членки на ЕС.

Скоростта, с която се развиват технологиите и телекомуникациите, нарастването на броя на страните, които имат потенциал в областта на космическите дейности, както и все по-активното участие на частните субекти в тях, изисква целенасочено отношение към космоса.

Приемането на Закон за насърчаване на инвестициите в космическите технологии е предпоставка за по-стриктно изпълнение на задълженията на българската държава като страна по основните международни договори в областта на космоса (Договор за принципите на дейността на държавите по изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела от 1967 г., Спогодба за спасяване на космонавти, връщане на космонавти и връщане на обекти, изстреляни в космическото пространство  от 1968 г., Конвенция за международната отговорност за вреди, причинени от космически обекти от 1972 г., Конвенция за регистриране на обекти, изстрелвани в космическото пространство от 1975 г.) и за придържане към основните принципи на космическото право, а именно: изследване и използване на Космоса за благото и в интерес на цялото човечество, на основата на равенство между държавите; забрана за присвояване на космическото пространство; използване на космоса изключително за мирни цели; международна отговорност на държавите за вреди, причинени от космически обекти, регистрирани от тях, и за националната си космическа дейност, включително и за осъществяваната от физически и юридически лица; задължение да не се замърсява Космоса, и и др. Чрез приемането на закона ще бъдат изпълнени конкретни ангажименти, произтичащи от изброените международни правни инструменти:

– чл. VI от Договора за принципите на дейността на държавите по изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела от 1967 г. изисква от страните да контролират дейностите на частни субекти в космоса и установява международна отговорност за държавата за частни космически дейности, които не са в съответствие с разпоредбите на Договора;

– чл. VIII и IX от Договора от 1967 г. и Конвенцията за регистриране на обекти, изстрелвани в космическото пространство от 1975 г. въвеждат задължение за създаването на национален регистър на космическите обекти и за уведомяване на Генералния секретар на ООН за национални дейности в космоса.

Приемането на закона би създало предпоставки за по-пълноценно участие на България в Европейската космическа политика чрез създаване на институционална рамка за определяне и провеждане на целенасочена национална политика, материализирана в петгодишни Национални програми за космическата дейност.

Основна особеност на космическите дейности и сателитната индустрия е, че те са високотехнологични и стимулират развитието на научно-изследователската дейност и иновациите. Формулирането на адекватна национална политика  за насърчаване на инвестициите в космическия сектор, чието основно ядро е сателитната индустрия, би позволило пълноценно използване на националния образователен и научен потенциал и би създало по-добри предпоставки за развитие и намиране на пазар за многобройни отрасли във високотехнологичния сектор – инженерни науки, информационни технологии, електроника, оптика, производство на материали и свързаните с тях услуги. 

Освен това, приемането на Закон за насърчаване на инвестициите в космическите технологии е първа и необходима стъпка за гарантиране на националната сигурност срещу непознати досега заплахи като използването на космически технологии за терористични цели (космически тероризъм) и космическото пиратство, което се очаква да се появи като нова, еволюирала форма на проблема за морското пиратство в Индийския океан, феномен, на който международната общност от години е неспособна да намери решение. В този смисъл, приемането на закона се явява като проактивна, изпреварваща мярка за осигуряване на националната сигурност, като предпоставка за създаването на национален експертен капацитет за противодействие на новите и на бъдещите заплахи.