Награда за Европейски принос
Награда за Европейски принос „Проф. Иван Шишманов“
По повод 90-годишнината от основаването на Паневропейското движение в България, през 2017 г. решихме да учредим годишна награда на името на основателя на организацията – проф. Иван Шишманов. Наградата се връчва на личности, дали съществен и постоянен принос за приобщаването на България към европейските ценности.
Носители на наградата:
2017 – Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България (2001-2005)
2019 – Петър Стоянов, президент на България (1997-2002)
2022 – Володимир Зеленски, президент на Украйна (2019 – днес)
2023 – Лех Валенса, президент на Полша (1990 – 1995)
Журито, присъсждащо наградата се състои от изявени личности от политическия, академичния и културния живот.
1. Проф. Андрей Пантев, народен представител (2001 – 2013)
2. Посланик Бисерка Бенишева, директор „Европейски въпроси“, ПанЕвропа България
3. Бойко Василев, журналист
4. Арх. Бойко Кадинов
5. Проф. д-р Ингрид Шикова, преподавател „Политики на ЕС“
6. Максим Минчев, Генерален директор, Българска телеграфна агенция
7. Петър Стоянов, президент на България (1997-2002)
8. Пламен Русев, предприемач
9. Росен Плевнелиев, президент на България (2012 – 2017)
10. Проф. Румяна Конева, директор, Български културен институт, „Дом Витгенщайн“
Кой е проф. Иван Шишманов?
Български писател, етнограф, политик и дипломат – Първият български паневропеец
Иван Шишманов е роден на 22 юни 1862 г. в Свищов в семейство Шишманови. От 1876 до 1882 г. учи в педагогическото училище във Виена. След това учи философия и литература в Йена през 1884 г. и прекарва две години в Женева. През 1888 г. завършва докторантурата си в Лайпциг под ръководството на професор Вилхелм Вундт.
През 1894 г. Шишманов става професор по обща литературна и културна история и сравнителна литературна история. Той е и основател и редактор на Сборника за народни умотворения и етнография (СбНУНК) от 1889 до 1902 г. и на списание „Български наблюдател“ от 1893 до 1900 г. Шишманов е бил член на Българската академия на науките. Той е и един от основателите на Държавното рисувално училище, което по-късно се превръща в Национална художествена академия (1896 г.).
Шишманов е член на Народнолибералната партия и през 1903 г. става министър на народното просвещение, но в началото на 1907 г. напуска поста поради несъгласие с действията на правителството по време на университетската криза. Като министър на образованието той открива училище за слепи през 1906 г.
През 1918-1919 г. Шишманов действа като пълномощен представител на България в Украинската народна република по време на управлението на Павло Скоропадски. Цар Фердинанд I го изпраща в Киев. Основава и е първият председател на българския отдел на Паневропейския съюз.
Женен е за Лидия Шишманова. Синът му, Димитър Шишманов, писател и политик, е разстрелян от Народния съд заради работата си като секретар на Министерството на външните работи, а след това и като министър на външните работи.
Проф. Иван Шишманов умира в Осло на 23 Юни 1928 г. на 65 годишна възраст.
Четвърти носител на наградата за Европейски принос
„Проф. Иван Шишманов“ е
Лех Валенса
Четвъртата награда „Проф. Иван Шишманов“ беше присъдена на Лех Валенса за неговия принос към демокрацията в Източна Европа. Легендарният водач на “Солидарност” отбеляза 80-годишен юбилей през септември 2023г., а почетните гости, Гергана и Соломон Паси му връчиха Наградата за европейски принос „Проф. Иван Шишманов“
Лех Валенса е роден на 29 септември 1943 г. в Попово, Полша. Той е икона на опълчението срещу комунистическия режим в Полша и един от основателите на независимия профсъюз „Солидарност“, който играе ключова роля в промяната на политическия ландшафт в Централна и Източна Европа.
През 1980 г. след серия от стачки и протести, Валенса стана лидер на „Солидарност“ и водеща фигура в движението за демократични реформи в Полша. Неговата решителна позиция и вдъхновяващо лидерство доведоха до първите свободни избори в Полша през 1989 г., които отбелязаха началото на края на комунистическото владичество в страната.
През 1990 г. Валенса стана първият демократично избран президент на Полша след Втората световна война. Като президент, той продължава своите усилия за интеграция на Полша в Европейските институции и укрепване на демократичните структури в страната.
Освен това Валенса е активен застъпник на разширяването на Европейския съюз и НАТО към източните им съседи, като вярва в силата на европейската интеграция и значението на запазването на мира и стабилността на континента.
В признание за неговите усилия за мир и свобода, през 1983 г. Лех Валенса получи Нобеловата награда за мир. Той продължава да бъде активен участник в глобалните и европейски политически дискусии, като поддържа своите ценности за демокрация, свобода и човешки права.
Трети носител на наградата за Европейски принос
„Проф. Иван Шишманов“ е
Володимир Зеленски
Третата награда беше присъдена през 2022 г. на украинския президент Володимир Зеленски за действията му по време на продължаващата война в Украйна.
Володимир Олександрович Зеленски е роден на 25 януари 1978 г. в Кривий Рих, тогава в Украинската съветска социалистическа република. На встъпването в длъжност на Зеленски на 20 май 2019 г. присъстват различни чуждестранни официални лица, включително лидери от Грузия, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Европейския съюз и Съединените щати. По време на встъпителната си реч Зеленски разпуска украинския парламент и призова за предсрочни парламентарни избори, първоначално насрочени за октомври същата година. Този ход доведе до оттеглянето на един от коалиционните му партньори – Народния фронт.
През април 2021 г., в отговор на руското военно струпване по украинските граници, Зеленски разговаря с американския президент Джо Байдън и призова членовете на НАТО да ускорят молбата на Украйна за членство. Оттогава Зеленски участва в множество преговори за сътрудничество, за да събере подкрепа от страните от НАТО и ЕС.
ПанЕвропа България успя да връчи лично наградата на украинския президент Володимир Зеленски по време на неговото официално посещение в България на 6 юли 2023 година, в Националния исторически музей по време на неговата среща с политици, общественици и журналисти.
Втори носител на наградата за Европейски принос
„Проф. Иван Шишманов“ е
Петър Стоянов
Втората награда беше присъдена на Петър Стоянов през 2019 г. за приноса му за разрешаването на кризата в Косово. Петър Стоянов е роден на 25 май 1952 г. в Пловдив. През 1994 г. е избран за депутат в XXXVII Народно събрание. През същата година става заместник-председател на парламентарната група на СДС и заместник-председател на Комисията по въпросите на младежта, спорта и туризма. През 1995 г. е избран за заместник-председател на СДС, отговарящ за вътрешната политика – пост, който заема до 1996 г., когато става президент на държавата. От 2005 до 2007 г. е председател на СДС. На 2 ноември 1996 г. е официално избран за президент на Република България с 2 502 517 гласа или 59,73%.
По искане на президента Стоянов служебното правителство официално подава молба за членство на България в НАТО. Петър Стоянов изигра важна роля и за разрешаването на кризата в Косово, като категорично подкрепи Алианса.
По време на неговото президентство България започна активни преговори за присъединяване към Европейския съюз, ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и стана непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Първи носител на наградата за Европейски принос
„Проф. Иван Шишманов“ е
Симеон Сакскобургготски
Първата награда беше присъдена на Симеон Сакскобургготски през 2017 г. за приноса му като министър-председател на България по време на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС.
Син на цар Борис III и царица Джована, Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в София, България. След внезапната смърт на цар Борис III през 1943 г. и след референдум, цар Симеон II и семейството му са принудени да напуснат България, прекарвайки дълги години в изгнание.
През 2001 г. Симеон II обявява решението си да се завърне завинаги и да допринесе активно за възраждането на страната, като използва опита и контактите, които е натрупал в изгнание. Той обявява намерението си да създаде нов политически субект – Национално движение Симеон II (НДСВ) – посветен на висок политически морал и почтеност. Движението се включва в парламентарните избори през 2001 г.
След категоричната победа на НДСВ Симеон II Сакскобургготски полага клетва като министър-председател на Република България на 24 юли 2001 г. Той завършва успешно 4-годишния си мандат в правителствена коалиция – първият посткомунистически кабинет, който приключва мандата си с повишено обществено одобрение. По време на мандата на управлението на НДСВ България постигна стратегическите национални идеали – присъединяване към НАТО и подписване на Договора за присъединяване към Европейския съюз.
