Онлайн конференция на тема „Европейска солидарност по време на корона-криза“
26/04/2020

На 25 април 2020 г. беше организирана онлайн конференция от ПанЕвропа България и Фондация „Конрад Аденауер“ в България. Целта на събитието бе както да се отбележи 15-годишнината от подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС, така и да се създаде онлайн платформа за дискусия на тема „Европейска солидарност по време на корона-криза“. Събитието продължи близо 2 часа и беше организирано чрез платформата „Zoom“ и излъчено на живо на страницата на ПанЕвропа България във Facebook. Виртуалната конференция беше открита от г-жа Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България, и г-н Торстен Гайслер, ръководител на Фондация „Конрад Аденауер“ в България.

Г-жа Паси направи встъпително изявление и прочете кратко съобщение, изпратено специално за целите на онлайн събитието от Симеон Сакскобургготски, министър-председателят на България (2001 – 2005 г.), който подписа Договора за присъединяване на България към ЕС през 2005 г. По думите на Цар Симеон II, „Присъединяването на България към ЕС остава най-значимото събитие в нашата съвременна история.“

В своето встъпително слово г-н Торстен Гейслер отбеляза, че са направени грешки в началото на корона-кризата, което улеснява прогреса на антиевропейските гласове и фалшивите новини, и че борбата срещу вируса ще бъде успешна само посредством обща стратегия.

Конференцията продължи с предварително записано видео съобщение от г-н Жан Аселборн, министър на външните работи на Люксембург, служи на същата позиция през 2005 г., когато е подписан Договора за присъединяване на България към ЕС по време на Люксембургското председателство на Съвета на ЕС. Във видеото министър Аселборн заявява: „Има много примери за солидарност, като например прехвърлянето на пациенти от Франция и Италия в болници в други страни, включително моята собствена. Държавите-членки си помагат взаимно с осигуряването на защитни материали и други медицински ресурси “. Министър Аселборн вярва, че „зеленият преход и дигиталната трансформация ще играят съществена и приоритетна роля за възобновяване и модернизиране на нашата икономика“ след кризата. (Пълното видео съобщение на г-н Аселборн можете да гледате тук.)

Д-р Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България, министър на външните работи на България (2001 – 2005 г.) и страна, подписала Договора за присъединяване на България към ЕС, беше сред онлайн говорителите, които се присъединиха към конференцията на живо, споделяйки спомените си от 25 април 2005 г. Той заяви, че днес Европа се нуждае от общ подход и стратегия за борба с COVID-19 и сподели информация за своето отворено писмо до председателя на Европейската комисия инициативата „Здравен Щит Европа“  на неговата организация.

Г-жа Меглена Кунева, министър по европейските въпроси на България (2002 – 2006 г.) и също страна, подписала Договора за присъединяване на България към ЕС, също беше сред онези, които споделиха спомените си от деня на церемонията по подписването преди 15 години. Тя се присъедини към дискусията на живо от своя офис в Съвета на Европа, където в момента работи като посланик на ЕС в СЕ.

Г-н Гюнтер Ферхойген, Европейски комисар по разширяването (1999 – 2004) и Европейският комисар по въпросите на предприятията и промишлеността (2004 – 2010), също изпрати предварително записано съобщение за целите на събитието. Г-н Ферхойген беше лицето, което водеше преговорите с България от името на ЕС. В своето послание той заяви, че присъединяването на България към ЕС „се основава на истински заслуги и нищо друго“ и че „Сега, 15 години след събитието, можем ясно да видим, че процесът на разширяване е пълен успех“. В допълнение г-н Ферхойген отбеляза, че политиците „не комуникират ефективно успеха на Източното разширяване“. (Пълното видео съобщение на г-н Ферхойген можете да гледате тук.)

Друг говорител, който се присъедини към дискусията на живо, беше Дик Рош, държавен министър по европейските въпроси (2002 – 2004 и 2007 – 2011) и министър на околната среда, наследството и местното самоуправление (2004 – 2007) на Ирландия, който изрази мнението, че Европа е преживяла много кризи и ще се справи и с настоящата. По думите му, „Настоящата криза ще доведе до нов период на промяна.“

Други панелисти в дискусията на живо бяха г-жа Елена Поптодорова, заместник-председател на Асоциацията на Атлантическия договор (ATA) и посланик на България в САЩ (2002 – 2008 и 2010 – 2016), и г-н Максим Бехар, президент на Асоциацията на Световния комуникационен форум, Давос, Швейцария, и председател на Световната PR асоциация (ICCO). В своето изявление г-жа Поптодорова отбеляза, че „Ако един или някои региони са изоставени, цяла Европа ще пострада“, а г-н Бехар изрази мнението, че се нуждаем „от нова висока, мащабна цел, за да можем да достигнем и обединим всички българи и европейци“.

Изявленията на основните панелисти бяха последвани от дискусия, включваща г-н Станислав Даскалов, представител на българския екип за преговорите за присъединяване към ЕС, Н.П. г-жа Мая Добрева, посланик на България в Белгия и Люксембург, и H.E. г-жа Меглена Плугчиева, посланик на България в Черна гора. Двете посланички споделиха своите коментари от българските посолства в Брюксел и Подгорица. Няколко студенти по международни отношения и европеистика повдигнаха въпроси са обсъждане. Въпроси от публиката на живо във Facebook също бяха прочетени от модератора на събитието – г-жа Бисерка Бенишева, директор по въпросите на ЕС, ПанЕвропа България, и посланик на България в Ирландия (2003 – 2007) и Унгария (2012 – 2016).

Събитието закри г-жа Гергана Паси, според която „Трябва да се опитаме да разгледаме настоящата предизвикателна криза като възможност“ и „да се адаптираме към новото утре, което ще бъде различно от днешното.“

Платформата „Zoom“, използвана за събитието, предостави на участниците в конференцията възможността да коментират дискусията в чат на живо, да повдигат въпроси към панелистите и да получават отговори, и да обсъждат заедно темата на събитието.

Събитието беше гледано на живо в Zoom и Facebook от около 120 души. В рамките на следващите няколко часа видеоклипът на конференцията беше прегледан 3 800 пъти и достигна до над 7 000 души – информация, събрана от инструментите за оценка на социалните медии.