През 2004–2007 г. България материализира цивилизационния си избор, като се присъедини към НАТО и Европейския Съюз — въжделение формулирано от трибуната на Великото Народно Събрание още през 1990 г. и обединило няколко политически поколения след това.

Тази стратегическа ориентация на страната ни е атакувана днес – както от външни неприятели, така и от техни вътрешни съюзници или неволни помагачи. Живеем в уникална за България информационна и пропагандна среда, трайно комплицирана от войната срещу Украйна и истеричните поддръжници на Путин у нас.

Същевременно, очертаващият се консенсус по промените в Конституцията предлага уникална за десетилетието ни възможност Парламентът ни да вземе исторически решения, с които да ограничи ретроградния популизъм и да препотвърди евро-атлантическия цивилизационен избор на България, в който няколко поколения българи инвестираха делото на живота си.

Мнозинството в сегашния парламент има уникалната възможност да заложи в Конституцията отдавна отлагани правилни формулировки, върху които следващите поколения да се опрат — така както вече 33 години ние се опираме на формулировките, приети от ВНС през 1990-1991. г:

• Членството на България в НАТО И ЕС да бъде надлежно упоменато в Конституцията като израз на стремежа на страната ни да бъде част от семейството на демократичните и икономически и социално развити държави — както в Преамбюла, така в разпоредбите на Конституцията

• Въоръжените сили не се занимават с вътрешни въпроси (освен бедствия, аварии и пр. хуманитарни мисии).
• Националният суверенитет се гарантира и от Въоръжените сили, и от членството ни в НАТО и нейните командни структури, както и синхронизираните ни действия с ЕС и други релевантни международни договори, ратифицирани от парламента
• Ясно да се запише, че са недопустими референдуми по стратегически и глобални въпроси, както и по никой аспект от сигурността ни, вкл. членството ни в НАТО, ЕС и всички техни структури и организации, вкл. €-зоната и т.н
• Съюзническите войски следва да бъдат конституционно разграничени от чужди войски в тясна кореспонденция със следващата бележка. Неприятелски държави.
• Споделен суверенитет е не само термин, а факт от евро-интеграцията ни, от който трябва НЕ да се страхуваме и крием, а да намерим неговата конституционна защита, особено в контекста на ЕС (но и НАТО).
• Химнът на Европа, както и знамената на НАТО и ЕС следва да намерят своето място в Конституцията ни, като елементи, допълващи националната символика.