2 април 2019 г., Dir.bg
На 29 март 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон. Последната дата се смята за дата на приемане на България в НАТО. Атлантическият клуб изпраща поздравителна картичка до 1 500 000 домакинства по случай приемането на България в Алианса. Но първите стъпки към НАТО са направени през паметната 1990 г. във Великото народно събрание. БСП има 211 депутати, СДС – 144. Председател на ВНС е Николай Тодоров (БСП). Министър-председател е Андрей Луканов. През август с.г. Соломон Паси, народен представител от СДС, предлага на ВНС България да се интегрира в структурите на НАТО.
Речта му се базира на изводите на негов анализ, че СССР и Варшавския договор скоро ще се разпаднат.
– Г-н Паси, искам да Ви върна към онези паметни събития. Разкажете повече откъде дойде идеята България да стане член на Алианса?
Идеята за членство в НАТО беше по същество обоснована от един наш извод от 1980-те, до който хора, занимаващи се с логика и математика, не особено трудно биха достигнали. Той се свеждаше до прогнозата, че “Бъдещето на Изтока е Западът”. Това правило отиваше малко по-напред от теорията на Бжежински за конвергенцията на Изтока със Запада и поне до референдума за Брекзит през 2016 то беше валидно. А занапред ще видим…
През 1990 тази констатация звучеше скандално, но за професионални учени това няма значение, важното е само дали тя е вярна или не.
– През август 2004 година определяте приемането на България в НАТО като историческо събитие за страната ни, сертификат за качество и необратимост на постигнатите демократични промени. Как определяте след 15 години членството ни в Алианса?
Петнайсет години след една нормализация тя вече не е сензация. Кой разглежда днес като сензация Освобождението, Съединението, Независимостта? По подобен начин и НАТО, и ЕС стават част от ежедневието на хората (както отдавна са ООН или ОССЕ). Но за разлика от първите три, които са се случили през 1878 – 1908 и са станали част от националната ДНК, за НАТО и ЕС все още е нужно ежедневно просвещение на нацията.
– Какво донесе НАТО за света след 70 години от създаването му? Повлияха ли атентатите от 11 септември за бурното разширяване на Алианса?
Транс-атлантическата връзка — която включва и плана „Маршал”, и НАТО — гарантира мира и просперитета в Европа повече от 70 години — незапомнено дълъг за континента ни мирен период. Тя е и хранителната почва за създаването на устойчив, процъфтяващ и добре защитен Европейски съюз.
НАТО не позволи на СССР да окупира и комунизира Западна Европа. А всичко това, комбинирано с политиката на Рейгън, Тачър, Кол и Митеран, срути Берлинската стена и събра Нова Европа със Западна Европа.
11 септември 2001, който беше доминанта за президента Буш-син, беше лакмусът, по който той преценяваше кого да покани в НАТО.
През 1990 – 1999, при Буш-баща и Клинтън, България подкрепи САЩ и НАТО в Кувейт и Косово (Атлантическият клуб имаше ясен принос и за двете.)
Но за Буш-син решенията се определяха от Афганистан и Ирак. Писмото на премиера Симеон Сакскобургготски от 13 септември 2001 до Буш-син, че България става де факто съюзник на САЩ и НАТО в пост—9/11 период, както и работата ни в Съвета за Сигурност (2002 – 2003) бяха решаващ аргумент за Буш да ни отправи и да реализираме поканата за членство в НАТО.
– Каква трябва да е ролята на България като член на НАТО и в същото време страна на Балканите? Как бихте коментирали сигурността в Черно море, има ли дисбаланс във въоръженията?
Геополитическият меридиан, който разделя Западна от Източна Европа, се премести на изток — от Виена към Черно Море. Ако НАТО и ЕС имат толкова оръжия в Черно море, колкото Русия, то Западът ще е спокоен за сигурността си, а Русия ще е пощадена от изкушението за пореден път да задоволи териториалния си вълчи апетит в региона.
– Успя ли България да се профилира в НАТО?
Мисля, че предстои, а новите технологични предизвикателства предлагат нови възможности за профилиране. Впрочем самата НАТО трябва тепърва да се адаптира към кибер- и пропагандната война, които са в пълен ход, както и към космическите войни, които вече изглеждат неизбежни!
– Има ли нужда Европа от обща армия и европейска отбрана?
Категорично да! Обосновали сме го още през 2007, но днес тази необходимост стана вече пареща.
– Българите гледат като че ли с по-добро око на ЕС, отколкото на НАТО. Наскоро излезе изследване на Галъп, в което се казва, че Алиансът у нас се ползва с 38% доверие и 41% недоверие. Как ще коментирате?
Общественото мнение е изменчив параметър, може да зависи от всичко, дори и от дъжда — препоръчвам на читателите моята лекция TEDx в ЮТюб.
Но именно затова сме длъжни ежедневно да образоваме обществото, а не да следваме него или безотговорните му водачи. Онези, довели Брекзит, са точно такива!
Ако общественото мнение се отклонява от реалността, трябва да променяме него, а не нея.
– Наскоро НАТО призова Русия да върне Крим, а Тръмп покани Бразилия за член на НАТО — как бихте коментирали? Какви трябва да са отношенията?
Да кажем така: Колкото по-скоро Бразилия се присъедини към НАТО, толкова по-скоро Русия ще върне Крим на Украйна!