Пет години България в Европейския съюз

ПанЕвропа България, съвместно с Атлантическия клуб в България и със специалната подкрепа на Информационното бюро на Европейския парламент в България и Института за културна дипломация, организира публична дискусия, озаглавена „Пет години България в Европейския съюз”.

Събитието се състоя от две части, като негови модератори бяха председателят на ПанЕвропа  България г-жа Гергана Паси и ръководителят на Информационното бюро на Европейския парламент в България г-жа Виолета Станичич.

Дискусията беше открита от г-жа Виолета Станичич, която изтъкна рационалната подкрепа на българските граждани за Европейския съюз 5 години след присъединяването на страната и подчерта ролята на Съюза при формирането на националните политики. Тя даде думата на министъра на външните работи на България Николай Младенов, който представи анализ на първите 5 години на България в Европейския съюз.

Г-н Младенов започна своята реч с кратки исторически факти белязани от Втората световна война. След войната се ражда това, което днес наричаме Европейски съюз. 50 години след учредяването на европейската интеграция, България се присъединява към европейското семейство, но не заради избора на българия народ , а заради разделението и комунистическата диктатура, която й се налага след края на войната. Министър Младенов изтъкна причината за началото на своята реч, за България и българското общество, присъединяването към Европейския съюз беше „като завръщане у дома”, каза той. Ако се възползваме достатъчно от правилата и свободата в ЕС, ще видим, че модернизацията на съдебната система не е нужна, за да се задовили амбицията на някой чиновник в Брюксел, а тя трябва да е очакване на всеки български гражданин, даде за пример министър Николай Младенов. За изминалите пет години, всички положени усилия са важни и вече дават резултат.

През последните месеци се дискутира въпросът дали Европейският съюз трябва да се разширява и задълбочава и дали това е причината за сегашната криза в ЕС. Министър Младенов изтъкна, че именно новите страни членки успяват по-бързо да излязат от кризата и не те са в основата на дълговата криза. Продължава дебатът за по-голяма финансова стабилност и ограничавето на разходите или трябва да се предпиремат по-леки мерки като се харчи повече, за да се излезе от кризата. Пътят, който Европа ще поеме ще определи или нейния край, или нейното начало, каза министър Младенов. Главният въпрос, който седи пред Европа е прилагането на структурните реформи, които са нужни за нейното оцеляване. В периода на прехода, България направи най-голям прогрес, макар и трудностите, през които трябваше да мине – смяна на правителства, политически елити и социално напрежение.

В заключение на своята реч, министър Николай Младенов, заяви, че за да успее, Европа трябва да се насочи към структурни реформи, за да може ЕС да продължи, да бъде най-привлекателният модел за поддръжание пред целия свят. Като мерки, които трябва да се предприемат, министър Младенов, посочи – разширяване на единния пазар и свободната търговия, намаляване на бюрокрацията, стимулиране на конкурентоспособност и иновации. Българското правителство е решено до края на 2012 г. тежестта върху бизнеса да бъде намалена с до 20%, като тази тенденция трябва да бъде категорична и за цяла Европа. Тя има нужда да се фокусира върху повече иновации и инфраструктура за модерна икономика.

Във втората част от събитието взеха участие проф. Андрей Пантев, Андрей Райчев, Камен Донев, д-р Любомир Канов и Любен Дилов-син. Те представиха своята гледна точка за членството на България в ЕС.