Паневропейският съюз – България, заедно с Атлантическият клуб в България, и със специалната подкрепа на НАТО, организира конференция на тема „ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ИЗПИТАНИЯ ПРЕД НАТО ОТ КОНФЛИКТА В УКРАЙНА„. Конференцията се проведе на 27-28 май 2015 в Централния военен клуб в София и събра на едно място държавни служители, представители на НАТО, посланици, експерти в областта на международните отношения и представители на неправителствени организации и учени, за да обсъдят украинския въпрос. Конференцията беше открита на 27 май с въвеждаща речта на д-р Соломон Паси. Д-р Паси припомни историческата за НАТО Лондонска декларация от 5-6 юли 1990, която отбеляза една от най-важните промени в историята на НАТО. По отношение на ситуацията в Украйна, д-р Паси представи накратко своите опасения относно бъдещите отношения между Украйна и Русия и изрази надеждата си за мирно разрешаване на конфликта.
Конференцията започна с реч на Н.Пр. Филип Димитров, който, както и д-р Паси, очерта събитията от 1990-те години и ги определи като от решаващо значение за всички страни от Източна Европа. Н.Пр. Димитров не се фокусира само върху страните от Източна Европа и на процеса на преход, но даде и като пример сътрудничеството с бившите съветски държави, които се задълбочиха още повече през 2009 г. с учредяването на Източното партньорство. Въпреки това, той посочи, разликите между няколко от страните от Източното партньорство като Беларус и Армения (членове на Евразийския съюз) от една страна и Молдова, Украйна и Азербайджан, които са решили да запазят по-тесни връзки с Европейския съюз, от друга. Той призна, че Източното партньорство е било успешна инициатива, която е позволила на бивши съветски държави да определят своето собствено бъдеще.
Н.Пр. Димитров бе последван от г-жа Гуендолин Вамос – Експерт отдел „НАТО Русия – Украйна, дирекция „Политика за сигурност”, НАТО. Тя започна с кратко изложение на Минските споразумения, които тя разглежда като начин за осигуряване на мирно и политическо решение на конфликта в Украйна. Въпреки това г-жа Вамос изрази притесненията си от факта, че отношенията между Русия и НАТО бяха влошени от едностранното решение на Москва да дестабилизира Източна Украйна. Според нея Русия никога не е обяснила защо НАТО представлява заплаха за нейната сигурност. Основният въпрос за г-жа Вамос е, че днес в Русия все още съществува външно политическото виждане от 20-ти век, че Украйна, Молдова и Грузия не са имали право да изберат своята собствена стратегическа или политическа ориентация.
Г-жа Вамос бе последвана от г-н Илия Лингорски – бивш заместник-министър на финансите (2003-2005 г.). Г-н Лингорски очерта ролята на НАТО в осигуряването на политическа и икономическа стабилност в Европа, като посочи, че в годините след Втората световна война не е имало намерения за създаването нито на политически, нито на икономически съюз в Европа. Освен това, той подчерта ролята на САЩ за гарантиране на Европейския мир и сигурност.
Г-н Лингорски бе последван от г-н Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения. Той обясни няколко фактора, които са белязали руската политика след края на Студената война. В речта си той говори за Русия и волята на руския народ за възстановяване на тяхната национална гордост и сигурност, които са довели до избирателния рейтинг на Владимир Путин. Освен това той говори за ролята на глобализацията и новите предизвикателства, пред които ще бъде изправено НАТО, в Близкия изток, Турция и т.н.
Г-н Кючуков бе последван от журналиста г-н Момчил Инджов, който анализира в няколко точки настоящата политическа ситуация в Източна Европа. В речта си той сравни българската позиция от преди присъединяването към НАТО с украйнската политическа ситуация днес. Той изрази съжаление, че днес Украйна и Грузия са също толкова отдалечени от ЕС, колкото и от НАТО и завърши като обясни, че ако Украйна иска да се присъедини към НАТО, Киев трябва на първо място „да подреди собствения си двор”.
Панелът беше закрит от д-р Стойчо Стойчев – асистент в Софийски университет. Той говори за политическия риск в Украйна и го определено като труден за измерване. Г-н Стойчев сравни руското отношение към Крим с българското такова по отношение на Македонския въпрос след Балканските войни. Според него това конкретно отношението на руския народ и държавните представители обяснява ирационалността във външната политика на Москва. Той описа последствията от украинския конфликт и ги определи като решаващи за европейската икономика. Г-н Стойчев заяви, че европейската икономика е била негативно повлияна от този конфликт и в резултат все повече инвеститори са се съсредоточили в Югоизточна Азия и Южна Америка.
Темата на втория панел беше „СПОРАЗУМЕНИЕТО В МИНСК И ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ОГЪНЯ – ЗАЛОЗИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СИГУРНОСТТА„. Модератор на втория панел беше журналистът г-н Кирил Вълчев, който представи накратко Минските споразумения и темата, която трябваше да бъде дискутирана.
Дискусията бе открита от Н.Пр. Микола Балтаджи – посланик на Украйна в България, които изразиха своята загриженност по отношение анексирането на Крим, окупацията на Донбас и хибридната война, водена от Кремъл срещу Украйна. Н. Пр. Балтаджи заяви, че Минските споразумения не са били спазени от руска страна и спомена броя на украинските жертви и пострадалите цивилни и войници. Н.Пр. Балтаджи отбеляза значението на западните санкции, наложени на Москва, като мярка за предотвратяване на руското насилие. В заключение той изрази своята благодарност към НАТО и ЕС за политическата подкрепа за Украйна, но очерта необходимостта от военна, техническа, финансова и хуманитарна подкрепа.
- Пр. Балтаджи бе последван от г-н Делян Капитанов – експерт от Българската дипломатическа асоциация. Г-н Капитанов описа Украйна като страна, която е загубила държавния монопол на насилие – като определение на Макс Вебер. Затова той разглежда като един от основните проблеми за Украйна и ОССЕ липсата на контрол върху руско-украинската граница. В заключение той обясни, че на първо място е необходимо прекратяване на огъня и веднъж след като военните са изтеглени, би било възможно да се започне процеса на подновяване на граничния контрол.
Г-н Капитанов бе последван от Христо Славов от Студентска асоциация за изследване на международните отношения, който,също както г-н Капитанов говори в подробности за последиците от Минските споразумения. Той очерта трудната ситуация, в която Украйна е поставена. Затова г-н Славов обясни, че Киев не трябва да бъдат оставяни сами и заяви, че ЕС трябва да признае факта, че през последните няколко години на Украйна бе обещавано повече отколкото лидерите на ЕС можеха да предоставят.
Панелът бе закрит от д-р Ивайло Иванов от Военна академия Г. С. Раковски. Той обясни в детайли разочарованието си от реализирането на Минските споразумения и продължи като представи въздействието на западните анти-руски санкции. В заключение, той спомена, че Русия очаква решението на ЕС за санкциите и според него то ще бъде от ключово значение както за Русия, така и за Украйна.
Третият панел беше озаглавен “ ВАЖНОСТТА ОТ ЗАПАЗВАНЕ НА УКРАИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ И ИНТЕГРИТЕТ „. Модератор на панела беше Михаил Григоров, вестник „Българската армия”.
Панелът беше открит с реч на Станимир Илчев – депутат от Европейския парламент. Той определи ситуацията в Крим като временна криза за Украйна. Въпреки това той заяви, че по същия начин, Сърбия е смятала Косово за временен проблем, но в белградския случай временното стана постоянно. Той обясни, че ако ситуацията е все същата в рамките на няколко години, Крим може да се опита да се възползва от подобен на Калининград статут.
Г-н Илчев бе последван от д-р Съби Събев, експерт от Институт за перспективни изследвания за отбраната, който обсъди няколко основни въпроса – резултати и поука след началото на руско-украинския конфликт, стратегическите варианти за Украйна и Русия през 2015 г. и проблемите на НАТО и Европейския съюз в областта на сигурността.
Д-р Събев бе последван от г-н Васил Сотиров. Той говори за възможностите пред Украйна и Русия за разрешаване на конфликта помежду им. Той заяви, че е невъзможно Украйна да си върне Крим, въпреки че анализаторите обсъждат подобен вариант. Г-н Сотиров изрази мнението, че Русия не иска война със Запада и единственото нещо, което има значение за Москва е ограничението на стремежа на Киев да се присъедини към НАТО.
Г-н Сотиров бе последван от Томислав Тошков. Г-н Тошков наблегна на отношенията на Европейския съюз с Русия и Украйна. Г-н Тошков продължи анализа си, като очерта, както и повечето от колегите си, последиците от кризата в Украйна, обсъди настоящата политическа ситуация в Русия и посочи влиянието на Владимир Путин.
Г-н Тошков бе последван от Николай Гацев. Анализът на г-н Гацев бе фокусиран предимно върху руската мека сила и особено върху религиозната връзка между Русия и други православни държави. Той говори за руското имперско отношението към старите васални православни центрове като Гърция, Кипър, Армения и Сърбия, които са от особено значение за Москва. В заключение той посочи, че днес има не само хибридна, но и религиозна война.
Четвъртият панел беше на тема “ ОТНОШЕНИЯТА УКРАЙНА – ЗАПАДА „. Модератор на този панел бе г-жа Гергана Паси – президент на ПанЕвропа България.
Четвъртия панел бе открит от Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан – посланик на Франция в България. Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан говори за изборите, направени от украинския народ, за решението им да се присъединят към Запада и изрази несъгласие с аргумента, от предишните панели, че нова Студена война е на път да започне и че историята не трябва да се използват като инструмент за политически цели. Въпреки това, Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан заяви, че анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна са били инициирани от Русия, за да се предотврати присъединяването на Украйна към ЕС и НАТО. Затова той очерта евроатлантическото задължение да се подкрепи Украйна с дипломатически мерки, за да може Киев да продължи своето развитие, което би могло да се отрази на целия регион. Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан завърши, като посочи, че евроатлантическата подкрепа ще даде възможност на Украйна да избира собствената си съдба.
Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан бе последван от Петко Азманов – редактор в Международни новини, БТА. В речта си г-н Азманов говори за значението на текущите реформи в Украйна и посочи важността на Източното партньорство за Украйна. Въпреки това той акцентира върху изявлението на Франсоа Холанд, че Източното партньорство не трябва да се развива в ущърб на отношенията между ЕС и Русия. Затова той очерта позициите на Франция и Германия да не подкрепят украинското присъединяване към НАТО като катализатор на обтегнатите отношения с Русия.
Г-н Азманов бе последван от журналиста Маргарита Ралчева. Г-жа Ралчева заяви, че в Украйна има текуща политическа, културна и икономическа война между Изтока и Запада. Тя определи като основен проблем за украинския народ руската неподготвеност да оставят Украйна и тази на Запада да я приеме в своите политически и военни структури. Г-жа Ралчева говори за социалната заблуда в Украйна, причинена от несбъднатите очаквания да влезе в ЕС и НАТО, както и от нереализираните реформи, които е трябвало да бъдат приети. Тя заяви, че от една страна, Украйна е очаквал европейска помощ за разрешаване на конфликта с Русия, а от друга, западните страни са очаквали украинската политика да направи компромис, така че конфликтът да бъде решен по-бързо. Г-жа Ралчева, приключи като очерта факта, че Европейският съюз осъжда руската агресия в Украйна чрез налагане на икономически санкции и че конфликтът трябва да бъде решен по мирен път.
Г-жа Ралчева бе последвана от журналиста Николай Кръстев. Г-н Кръстев говори за интеграцията на страните от Западните Балкани към Европейския съюз и НАТО. Затова той накратко изложи ситуацията на Балканите след края на Студената война. Г-н Кръстев продължи, като анализира политическата ситуация в Западните Балкани и по-специално отношенията на НАТО със Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора. Той заяви, че Сърбия няма да задълбочи отношенията с НАТО заради силното руско влияние. Що се отнася до Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора той очерта евроатлантическите усилия за подпомагане на Сараево в процеса на осъществяване на реформи и изрази загриженост относно заплахата от тероризъм, която се появи в Македония. В заключение, г-н Кръстев припомни накратко за конфронтацията между сърби и албанци, която се появи през 2004 г. и 2011 г., като по този начин акцентира ролята на НАТО в Косово.
Петият панел на конференцията беше озаглавен “ КОМАНДНИЯТ ЦЕНТЪР НА НАТО В БЪЛГАРИЯ – РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ “ и бе открит от полковник Любомир Монов – началник на клон „НАТО, ЕС и регионални инициативи“ към Министерството на отбраната на Република България. Полк. Монов се фокусира първо върху Плана за готовност за действие като основен документ с насоки. Той представи накратко плана, който бе приет на срещата на върха в Уелс през миналата година. След това той очерта значението на мерките за преосигуряване и адаптация на Алианса. Той даде повече подробности за командните центрове, които ще бъдат построени в България, Румъния, Латвия, Литва, Естония и Полша. Полк. Монов обясни ролята на командния център в България, която ще бъде да осигури присъствието на НАТО на източния фронт, да осигури координацията между НАТО и българските въоръжени сили и да подпомага разгръщането на натовските сили. Полк. Монов, заключи речта си като разясни структурата на центъра, неговата подчиненост на Обединените общи сили в Неапол и датата на откриване – май 2016.
Конференцията продължи на следващия ден (28 Май 2015) с останалите двата панела. Първият беше на тема “ НОВИТЕ КИБЕР ЗАПЛАХИ И КИБЕР ПОЛИТИКАТА НА НАТО В КОНТЕКСТА НА КРИЗАТА В УКРАЙНА „. Модератор беше журналистът Емил Спахйиски, който представи гост-лекторите.
Панелът бе открит от доц д-р Златогор Минчев от Българската академия на науките. Той описа значението на кибер-защитата за Българската академия на науките. Г-н Минчев акцентира върху сътрудничеството на Академията с НАТО и ЕС. Той представи накратко текущите проекти, които той счита за особено важни поради всекидневно възникващите заплахи. Г-н Минчев фокусира своя анализ върху техническия начин за борба с хибридната война, който според него е неделима част от пропагандата в социалните медии. Освен това той очерта значението на кибер- защитата, която се разработва от натовските страни-лидерки в областта, като Румъния, Албания, Естония, Португалия и Турция. В заключение г-н Минчев заяви, че хибридните заплахи са много трудни за разбиране и изискват прилагането на специални мерки за справяне с този нов вид заплаха.
Г-н Минчев бе последван от д-р Цвета Маркова – председател на Държавната комисия по информационна сигурност. Госпожа Маркова говори за общата организация на политиката на НАТО, която трябва да отреагира на непрекъснато възникващите предизвикателства на 21 век. Тя очерта напредъка, който беше отбелязан през последните няколко години в областта на кибер-отбраната. Тя наблегна на необходимостта от взаимни учения на НАТО, които ще дадат възможност на експерти от различни страни да си сътрудничат по-добре, и заяви, че колкото повече взаимни упражненията са създадени, толкова повече страните от НАТО ще бъдат в състояние да гарантират своята обща защита. Госпожа Маркова припомни събитията, които подтикнаха НАТО да приеме първата си кибер-отбранителна политика през 2008 г. Поради това тя даде пример с важността на Център по компетентност за сътрудничество в киберзащитата/ киберотбраната към НАТО, който бе създаден в отговор на кибер атаките срещу Естония през 2007. След като г-жа Маркова накратко припомни събитията, които караха НАТО да приеме първата си политика за кибер-защита през 2008 г., тя заяви, че кибер- проблемите са били считани за съществени в новоприетата политика на срещата на върха в Уелс.
Вторият панел бешее озаглавен “ МЕДИЙНАТА ПРОПАГАНДА – ВОЙНА БЕЗ ОРЪЖИЕ„. Модератор на панела беше журналистът Константин Вълков.
Панелът бе открит от журналиста Георги Коритаров, който говори за медийната пропаганда в България от 1999 до 2015 г. Той изрази недоволството си относно раболепието на някои български медии, които според него са обслужвали различни правителства и политици. Това са причините, които обясняват липсата на свобода на словото в България за г-н Коритаров, което е рефлектирало и върху отразяването на кризата от 1999 г. в Сърбия, както е ситуацията днес с украинската криза.
Г-н Коритаров бе последван от журналистите Асен Григоров и Емил Спахийски и редактора на Капитал – Илин Станев.
Г-н Григоров изрази същото мнение, както г-н Коритаров и заяви, че украинската война е навлязла в България с подготвен информационен поток от Русия. Според него е имало възможност руската пропаганда да навлезе и да бъде разпространявана без никакви проблеми в България. Освен това той подчерта значението на социалните медии, които според него са все повече и повече използвани с пропагандни цели.
Г-н Григоров бе последван от г-н Илин Станев. Той заяви, че един от проблемите в България е група от интелектуалци, които преди 1990 г. са защитавали и са се борили за промотирането на демократични идеи, но днес са подозрителни към всеки, който говори публично за върховенството на закона и демократичните ценности. Г-н Станев говори за тях, и по-специално за растящото им влияние в България. Той изрази тревогата си по отношение на това как тези хора все повече и повече формират общественото мнение.
Г-н Станев бе последван от г-н Емил Спахийски. Той продължи да говори по загриженостите на своите колеги относно настоящата медийна пропаганда война и изрази разочарованието си от факта, че в България медиите не описват руските слабости, а наблягат на руската мощ. Той даде за пример наскоро произведения руски боен танк T-14 Armata, който има много слаби места, како и повредения танк по време на Парада за Деня на победата в Москва през 2015.
След това имаше дискусия между г-н Григоров, г-н Спахилийски и г-н Станев, в която всички те се съгласиха, че липсата на качествена журналистика в България е огромен проблем. Освен това те обсъдиха твърдението на президента Путин, че разпадането на Съветския съюз е било най-голямата геополитическа катастрофа на века, руските твърдения, че НАТО умишлено провежда опасна за Москва политика на приемане на бивши страни от Съветския съюз в Алианса и твърденията на Москва, че тези, които се борят за Украйна, са фашисти.
Те бяха последвани от журналиста г-жа Йоана Левиева, която говори за проблема на медийна пропаганда, която тя категоризира, като цитира г-н Уилям Хърст „Вие осигурете снимките, а аз ще осигуря войната“. Така тя заяви, че най-големият проблем на българските медии е липсата на журналисти на място и единственият начин да се осигури качествена информация за случващото се е присъствието на журналисти в Украйна.
Г-жа Левиева бе последвана от доц. Милен Иванов от Министерството на вътрешните работи. В началото на речта си той заяви, че медийната пропагандна война е война с оръжия. Според него медийната пропаганда е била част от информационно-психологически инструмент, който е важно оръжие във всяка война. Освен това г-н Иванов говори в подробности за особеностите на хибридната война и изрази разочарованието си от липсата на научен анализ в тази област. Г-н Иванов завърши речта си с твърдението, че медийна пропаганда не представлява наказателно престъпление и по тази причина България и всяка друга страна в света не е в състояние да реагира.
Конференцията завърши с кратко заключение на д-р Соломон Паси, в което той заяви, че битката за общественото мнение е слабото място на страните от НАТО, като се има предвид сумата, изразходвана за оръжия и отбрана, и недостатъчните средства за изразяване на нашата гледна точка.