ПанЕвропа България, заедно с Атлантическия клуб в България, Чешкото посолство, Международния вишеградски фонд и с подкрепата на Института за културна дипломация организираха международна конференция, озаглавена „Стратегически енергийни предизвикателства: В4 и България, и Румъния: общи интереси, общи действия”.
Събитието започна с приветствените слова на г-жа Гергана Паси, Президент на ПанЕвропа България, и на Н.Пр. Павел Вацек, посланик на Република Чехия в България и председател на Вишеградския форум. Г-жа Паси започна с въздействаща встъпителна реч, която включваше личните й впечатления за енергийната обстановка в региона. Тя подчетра изключителната важност на сектор ‘Енергетика’ за България и изрази надежда, че в скоро време балканските страни ще започнат да работят успешно заедно в тази насока по примера на страните от Вишеградската четворка. Н.Пр. г-н Вацек й благодари и обясни на публиката, че главната цел на конференцията е да допринесе за продължаващия диалог за постигане на енергийна сигурност. Освен това той подчерта колко важна е кооперацията в региона и в Европейския Съюз и изрази задоволството си от факта, че на конференцията присъстват представители от различни сектори.
Конференцията бе открита с обръщенията на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма г-н Валентин Николов и на г-н Властимир Тесар, който е главен директор в Министерството на външните работи на Република Чехия. Зам.-министър Николов обърна специално внимание върху факта, че регионът на Югоизточна Европа е поставен пред много енергийни предизвикателства и поради този факт е нужно да се работи интензивно за осигуряване на надежност на доставките и диверсификиация. От своя страна, г-н Тесар отчете големите и позитивни промени настъпили в страната за последните 20 години. Въпреки това, той посочи редица проблеми за страната и Европа, сред които се открояват високоте цени на газа, недоверието в европейския сектор за енергетика и бавната модернизация. За да бъдат решени те, има нужда от развитие на енергията от възобновяеми източници. Директорър завърши с това, че България и Република Чехия споделят общи ядрени амбиции и затова трябва да работят заедно и по-интензивно.
След официалното откриване на конференцията дойде ред на първия панел, чийто модератор беше Петър Попчев, посланик за специални поръчения по енергийната сигурност към МВнР. След като изказа прогноза, че след края на икономическата криза в Европа регионът на Централна и Източна Европа ще започне да се развива два пъти по-бързо, той представи първия участник – Питър Литгоу, изпълнителен директор на АСС Гълъбово, ТЕЦ „Марица Изток I”. Той представи темата на панела за „здравословен” пазар на електричество през погледа на инвеститорите и обясни инвестиционния цикъл в сферата. Той подчерта, че финансовите институции искат да видят устойчивост във всички предложени концепции и че екологичната оценка е ключов елемент за установяване на задълженията. Също така той каза че е доволен от представянето на българските служители в корпорацията и отсъди че те имат нужната подготовка да я представляват по света.
Вторият участник в панела беше Петър Докладал, който е регионален мениджър на ЧЕЗ в България. След като представи компанията си, той съобщи на присъстващите за някои трудности пред които е изправена тя. Според него много фактори пречат за стартирането на процеса по модернизация на централата във Варна. Също така според него, поддържането на изкуствено ниски цени на тока взимат много ресурси от енергийния сектор. Неговото изказване беше подкрепено от изказването на третия панелист, Ангел Божилов, който е изпълнителен директор на Обединените енергийни търговци. Той каза, че трябва да бъдат предприети конкретни стъпки, за да може ситуацията в България да бъде тласната в правилната насока. Според него кроссубсидирането изкривява пазарите както в България, така и в Румъния. Чисто козметичните промени в българското законодателство според него няма да доведат до прогес. Също така той критикува факта, че водният ресурс на България не се използва, а той би могъл да реши много проблеми в страната. Той заяви, че неговата компания инвестира в Румъния, защото там, за разлика от България, пазарът е по-витален и няма т.нар. ‘feed-in tariff’. Последният му призив към слушателите беше, че България трябва да се възползва от предимствата на турския пазар, защото той може да предостави много добри възможности.
След обръщението на г-н Божилов думата взе г-н Томаш Шипош от ‘Западнословенска енергетика’. Той обърна внимание върху енергийното законодателството на ЕС, като посочи три главни „стълба”. Това са новите технологии, икономическата страна (по-точно адекватните ценови сигнали) и мрежовия капацитет и регулаторната рамка. По думите му те трябва да са стабилни, за да може да съществува „здравословен” пазар на електричество. Илия Николаев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България се изказа след г-н Шипош като цитира многожество данни. Според неговите извадки, комбинираното производство пести най-много първично гориво, но в България то е само 6.5% докато в Европа е повече от двойно. Също така в България само 19% от жителите използват топлофикации, а в Европа техният процент е 50%. Освен това в България 40% от хората се отопляват с електричество, а в ЕС само 10%. За да бъдат променени тези негативни резултати, г-н Николаев посочи че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма трябва да даде възможност да бъдат прокарани множество законови промени и трябва да бъде дефинирана стратегия за развитие на топлофикационния сектор.
След обръщенията на панелистите дойде време за въпроси и отговори. Сред интересните въпроси се открояваше питането на д-р Соломон Паси, Президент на Атлантическия клуб в България, който се обърна към всички изказали се с въпроса как всеки един от тях вижда общата енергийна политика на ЕС и кои елементи са както от първостепенно значение за нея, така и все още много далече от нас. Господин Владимир Дичев от ЧЕЗ отговори, че според него едни от най-важните аспекти от европейските директиви са диферсификацията, намаляването на въглеродните емисии, създаването на единен вътрешен енергиен пазар и насърчаването на създаване на енергия от възобнивяеми източници. Въпреки това, той изтъкна че елементът с възобновяемите източници не се вписва с идеята за свободен пазар. От своя страна г-н Литгоу допълни, че най-важното за създаването на обща енергийна политика в ЕС е акуратното прилагане на иначе изрядните европейски директиви. Г-н Божилов разгледа въпроса спрямо културно-историческите различия между страните-членки. Според него дисбалансът в Съюза по осите изток-запад и север-юг може да се компенсира с развитието на ядрената енергетика. Г-н Шипош допълни, че защитата на потребителите от некоректни доставчици е изключително важна, а г-н Николаев прибави със съжаление, че в България не е развито използването на биомаса, което е отдавнашна практика в ЕС. Панелът бе закрит от модератора г-н Попчев, който каза, че общата енергийна политика за съжаление е много бавна, защото преговорите се водят на междуправителствено ниво и съществуват множество противоречия.
Като изпълняващ функциите на модератор, националният представител на ‘Арева’, г-н Станислав Георгиев, обяви началото на втория панел на конференцията. Панелът беше на тема „Предизвикателства и перспективи пред ядрената енергия”. Първи се изказа г-н Павлин Грудев, председател на Българското ядрено дружество. Той наблегна на тезата, че преди да се вземе окончателно решение за отхвърлянето на проекта за строеж на АЕЦ „Белене” трябва да бъде направен обстоен анализ на икономическата обстановка. Според него ядрената енергия дава много голяма устойчивост, затова проекти за нейното развитие не би трябвало да се отхвърлят с лека ръка. В този момент модераторът г-н Георгиев се включи като подкрепи тезата на първия говорител за важносттна на ядрената енергия. Вторият изказал се панелист беше г-н Йордан Йорданов, собственик и управител на консултантска къща „Нуклеон”. Той каза, че е съгласен с решението на българското правителство да спре проекта „Белене”. Също така напомни, че една трета от произведената в България енергия е в износ и че имаме огромен резерв. Според него, ядрената енергия трябва да присъства в енергийния микс на страната, но е нужна нова програма за нейното развитие. Освен това, той мисли, че българите трябва да си извадят поука от несъстоялия се ядрен ренесанс в световен мащаб и да вземат предвид тенденциите за развитие в дългосрочен план. Според него отработеното гориво представлява много сериозен ресус, но трябва съвсем скоро да бъдат взети предвид цените на урана, защото неговите запаси не са безкрайни. Според неговото мнение България трябва да има три приоритета. Първо, да бъде удължен животът на пети и шести реактор на АЕЦ „Козлодуй” с 10 или 20 години. Второ, да бъде изработена нова дългосрочна енергийна стратегия, която да бъде стабилна и политически неутрална. Трето, да има активна подготовка за въвеждане на малки модулни реактори в енергийния микс. Според него, реализират ли се тези цели, ядрената енергетика в България ще има бъдеще.
Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум, беше следващия лектор. Той каза, че за да се прави стратегия за бъдещето трябва да се разсъждава регионално. Той каза, че е съгласен с г-н Йорданов, че пети и шести блок трябва да бъдат реновирани, но също така изтъкна, че това няма да реши проблема с българската енергетика. Той допълни, че е направена огромна грешка, когато проектите за АЕЦ „Белене” и АЕЦ „Козлодуй” 7 и 8 са били противопоставени. По този начин ядрената енергетика на България е била поставена пред риск и този процес се засилва с увеличаващия се демографски срив в страната.
Г-жа Йоланда Гарсия Мезкита се изказа като представител и експерт от Европейската Комисия. Тя фокусира изказването си върху необходимостта от неотклонно спазване на европейското законодателство. Също така напомни какви са трите стълба на енергийната стратегия на ЕС за инициативата ‘Европа 2020’ до 2020-та година. Тя коментира и ситуацията в България като каза, че дискусията на национално ниво е важна, но също така трябва да се обърне внимание и на обстановката в региона. В тази връзка, всички трябва да са наясно, че след инцидента с АЕЦ „Фукушима” ЕС набляга допълнително върху сътрудничеството за безопасна енергетика. Затова Комисията оценява всички ядрени мощности много обстойно. Модераторът г-н Георгиев се съгласи с тезата й и допълни, че според него тестовете направени за АЕЦ „Козлодуй” и АЕЦ „Белене” са много успешни. Той каза, че от състоялата се дискусия има два важни извода: необходим е задълбочен анализ на проектите и изработване на нова стратегия.