ТHE DIGITAL PATH TO SMES BUSINESS RECOVERY & GROWTH: CLOSED-DOOR ROUNDTABLE

Oнлайн кръгла маса в затворен формат на тема „Дигиталният път към възстановяването и развитието на МСП“, организирана от Дигиталната Национална Коалиция (ДНК). Темата на дискусията и съставът на участниците бяха предварително зададени с цел да се изследва влиянието на COVID пандемията върху ключовия за икономиката ни сегмент на малките и средните предприятия от представителен кръг участници. Сред поканените бяха – представители на институциите (Министерство на икономиката, Българска банка за възстановяване и развитие, Фонд на фондовете, Агенция за малките и средни предприятия), предприемачи, представители на фондове за рисково инвестиране, компании за онлайн търговия, онлайн финансови транзакции, големи технологични компании, дигитални маркетингови експерти и пр.

Участниците бяха запознати с доклад, очертаващ основните тенденции в дигитализацията на МСП в Европейския съюз по време на пандемията от COVID-19:

Основните акценти от доклада, представен от проф. Белитски, бяха:

  • COVID пандемията постави фокус върху нуждата от ефективна дигитализация на МСП.
  • Разширява се необходимостта от адекватна кибер-защита при МСП с бързи темпове на дигитализация.
  • Наблюдава се бум на онлайн търговията в ЕС през последните 3 месеца, но България е на дъното на класацията за хора между 16 и 74 години, които пазаруват онлайн.
  • Може да се начертае дигитална граница/стена на онлайн пазаруването на границата на Германия, която илюстрира разликите в използването на онлайн платформи за бизнес в Европа.
  • 90% от МСП считат, че използването на дигитални инструменти е запазило работни места по време на пандемията.
  • Повече от половината МСП, които не използват дигитални технологии ефективно, са ръководени от изпълнителни директори на възраст над 45 г: възрастова бариера за дигитализацията.
  • МСП с по-голям брой служители са по-склонни да се адаптират и използват дигитални инструменти. Микро компании с до 10 души персонал показват по-малка склонност за адаптиране и прилагане на дигитални инструменти. Липсата на време и ресурси е основна пречка за успешната дигитализация на такива компании и това трябва да бъде отразено в учебните планове, които да подготвят по-квалифицирани кадри в дигитално отношение.
  • Използването на дигитални инструменти средно увеличава приходите с 1.6 пъти, подобрява задържането на клиенти 1.4 пъти и води до наемането на 3.3 пъти повече хора.
  • Факторите, определящи използването на дигитални инструменти включват: наличието на информация за употребата на такива инструменти; разходите по въвеждането им; дигиталните умения на работещите; достъпът до бърз интернет; времето, за което се въвеждат подобни инструменти. 

Заключение: Дигиталните инструменти следва да са основен приоритет на МСП заради значителната добавена стойност, която имат за устойчивостта на бизнеса по време на пандемия.

Представителите на бизнеса потвърдиха резултатите от анализа и обясниха, че незадоволителната употреба на онлайн платформи за пазаруване в България се дължи на липсващата онлайн инфраструктура. Подчертана бе значимостта на предоставяне на помощ от големите компании за еднолични търговци, които се сблъскват с най-много препятствия в използването на онлайн платформи за пазаруване. В същото време, МСП в България имат завишени очаквания за приходи от онлайн търговия, без да oсъзнават необходимостта от значителна инвестиция за създаването на устойчив модел за онлайн продажби. Подобни дискусии между различните представители на бизнеса целят да намерят баланса в очакванията на МСП за ползите от дигитализацията.

Представителите на държавните институции също потвърдиха важността на ефективни политики за дигитализация, които да подкрепят развитието на МСП. Според тях, фокусът в България може да е и върху предимствата на дистанционната работа, която да се използва за привличане на чуждестранни МСП като инвеститори в България. За тази цел следва да се привлекат и големи технологични компании в България, които да подпомогнат МСП в използването на дигитални инструменти. Усилията на законотворците трябва да продължат и в улесняването и подпомагането на дейността на суперкомпютъра, компаниите с облачни технологии и центровете за събиране и анализ на данни в България. 

С оглед на постигнатия консенсус за важността на дигитализацията беше изказана необходимостта от изготвянето на конкретен списък със законови предложения по въпросите за дигитализацията, който да бъде предаден на следващия парламент като приоритетен документ. Така средства от плана за възстановяване от пандемията могат да бъдат своевременно насочени към дигитализацията. 

На кръглата маса се дискутираха и меките мерки  като обучения, разбираема информация и достъп до финансиране за помощ на МСП при дигитализацията, които да бъдат въведени от държавните органи. Системата за подпомагане на МСП с ваучери бе дадена като успешен пример в това направление. 

В допълнение, представители на старт-ъп общността, предприемачи, финансови институции и венчърс капитал се обединиха около 3 основни фактора, които биха благоприятствали дигитализацията: 

  • достъп до капитал чрез повече инвестиции от консервативните пенсионни фондове;
  • де-регулация с възможности за капиталово участие на служители и закон за ангелското инвестиране;
  • улесняване на процеса за придобиване на предприемаческа виза, която да доведе start-up инвеститори от трети страни в България.

Изпълняването на тези цели ще позволи на „дигиталните шампиони ще поведат икономическото хоро.“

В заключителната част на кръглата маса участниците очертаха и тежките бюрократични процедури и липсата на електрони административни услуги са основен проблем в комуникацията на МСП с държавата. За да има успешна дигитализация на МСП трябва да има чуваемост за ефективна комуникация с държавните институции. След краткия преглед на тромавите процедури за стартиращи предприятия и развитие на нови проекти, участниците прогнозираха, че:

  • първата съществена стъпка към дигитализация на МСП в България е дигитализирането на достъпа на МСП до държавната администрация. Документалните тежести от държавата следва да се намалят значително;
  • след това следва да се обърне внимание на държавната помощ и насърчаването на инвестиции за безпрепятствено въвеждане на дигитални инструменти в бизнес модела на МСП. Немислимо е след пандемията да функционират успешно напълно офлайн бизнеси, особено в ключовите и най-засегнати сегменти на търговията, услугите и туризма;
  • придобиването на дигитални умения с реформи в учебния план остава основен приоритет за ефективна дигитализация на МСП. Това ще даде възможност и на микро-предприятия да се възползват от квалифицирани кадри, готови да използват дигитални инструменти;
  • капиталът за инвестиции в дигиталната инфраструктура ще става все по-достъпен особено с приемането на подходяща нормативна рамка, уреждаща ангелското инвестиране.
Още ново около нас

Предстоящи събития