История

ПанEвропа – главната идея за Обединена Европа

Историята на Паневропейския съюз е тясно свързана с имената на две бележити личности – нейния основател граф Ричард Николаус Куденхов Калерги (1894-1972) и неговия наследник като международен президент (до 2004) д-р Ото фон Хабсбург (1912-2011).

Граф Куденхов-Калерги е син на австрийския дипломат граф Хайнрих Куденхов-Калерги и Митсуко Аояма. Отгледан в мултилингвистична среда в духа и ценностите на мултикултурализма в замъка на родителите си в малкото чешко градче Ronsperg. Граф Калерги първи формулира визията за една политически, икономически и военно обединена Европа.

Идеята намира своето изражение в статията „Предложение за ПанЕвропа “ публикувана на 15 ноември 1922 г. във „Vossische Zeitung“ Берлин.

През 1923 г. написва и своята програмна книга „ПанЕвропа“. Според вижданията му периодът между двете войни на Европа има две алтернативи – интеграция или колапс. Самият Куденхов определя творбата си като първоначален сигнал за „голямо политическо движение“.

През 1926 г. първият ПанЕвропейски конгрес се състои във Виена и събира 2000 участници от 24 страни. Куденхов е избран за международен президент на Паневропейския съюз чрез акламация. Следващата година почетен президент на движението става влиятелният френски външен министър Аристид Бриан. Самият Бриан в реч от 5 септември 1929 г. пред Обществото на народите в Женева, по настояване на Куденхов-Калерги, предлага създаването на федерация на европейските държави.

Инициативата на Бриан търпи неуспех, особено в условията на настъпващата вълна на комунизма и фашизма. Куденхов от своя страна е принуден да премине в отбранителна позиция, отхвърляйки и двете идеологии като несъвместими с идеите и целите на Пан Европа.

На 27 юли 1972 г., Куденхов-Калерги умира в провинция Форарлберг.

По предложение на Помпиду през 1973 г. Ото фон Хабсбург е избран за Международeн президент на ПанЕвропейския съюз, като също така се определят новите цели на движението: идеята за освобождение на Централна и Източна Европа от комунистическото потисничество. През 1973 г. е завършена Декларацията от Страсбург за основните принципи формулира целите на ПанЕвропейския съюз, които господстват в продължение на почти две десетилетия, до разпадането на Източния блок.

Ото фон Хабсбург активно насочва ПанЕвропейския съюз към ПанЕвропейско широкообхватно движение. След 1975 г., в Германия, Австрия, Испания, Италия и Белгия се създадават многобройни ПанЕвропейски младежки организации под ръководството на Валбурга фон Хабсбург и по-късно от члена на ЕП, Бернд Поселт.

Паневропейският съюз използва първите преки избори за Европейски парламент, за да започне международна кампания за една силна Европа, която да бъде християнски-ориентирана и политически и военно обединена. Ръководени от Ото фон Хабсбург, множество пан-европейци заемат места в новоизбрания Европейски парламент в Страсбург.

Паневропейският съюз активно подкрепя бързото присъединяване на освободените страни от Централна и Източна Европа към Европейския съюз, което в началната му фаза, стана реалност на 1 май 2004 г. с присъединяването на Полша, Унгария, Чешката република, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Словения.

Паневропейският съюз, също така, активно подкрепи присъединяването на Румъния и България на 1 януари 2007 г. към Европейския съюз, както и бързото присъединяване на Хърватия и Македония.

ПанЕвропа България

Иван Шишманов прочита статията на Рихард Николаус-Куденхоф-Калерги „Паневропа – едно предложение“ и се запленява от идеята. Когато се завръща в България, Шишманов се включва още по-активно в борбата за мир и през октомври 1926 г. е сред първите мъже-европейци, институционално поставили основите на Обединена Европа. Наравно с Паул Дестре, Вацлав Шустер, Паул Льобе, Едуард Ерио, Георг Лукач, и не на последно място Куденхоф-Калерги, Шишманов е в президиума на Конгреса. Изнася доклад на пленарното заседание, ръководи секцията за културата и малцинствата, изготвя основните документи на този нов Виенски конгрес, предлага да се учреди в Женева общоевропейски университет, в който да преподават изявени учени от всички краища на Европа.

След като произнася реч, най-напред на български, после на френски и на немски, Иван Шишманов записва в дневника си: „За първи път на един международен конгрес се чу българска реч!“ Днес българският език е официално равнопоставен в Европейския съюз.

На 13 март 1927 г. в София се провежда учредително събрание на Българската секция на Паневропейския съюз, чийто председател става Иван Шишманов. Сред участниците се открояват имената на най-изтъкнатите български интелектуалци, политици и общественици. Приетият устав издига като основна цел пред сдружението – да разпространява между българския народ идеите на Паневропейския съюз за сближаване и сътрудничество между всички европейски народи на политическа, икономическа и културна почва.

Днес, членовете на Паневропейския съюз са хора от всички възрастови групи и социални слоеве, които са отдадени на политически, икономически и военно обединена Европа като общност от права, мир на свободата и християнските ценности. Паневропейкият съюз подкрепя политическата интеграция на Европа в областта на вътрешната и външната сигурност, технологиите и изследванията, както и цялостния европейски конституционен договор за Европейския съюз. Той се ангажира за независима европейска политика на отбраната, в партньорство с НАТО. В светлината на непрекъснатата глобализация, Паневропейският съюз подкрепя и сътрудничеството и независимата дейност на Европейския съюз в областта на международната политика.

В рамките на дългогодишното лидерство на немския вицепрезидент на Европейския парламент д-р Инго Фридрих, Паневропейската парламентарна група в Европейския парламент, се състои от над 120 членове от почти всички държави-членки на ЕС, които заседават редовно по време на сесиите на Парламента в Страсбург.