„Oтвличането“ на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер
Атлантическият Трабант за първи път добива международна слава след излъчване на Си Ен Ен на 13 юни 1991 г. На този ден д-р Соломон Паси ( учредител и президент на АКБ, по-късно министър на външните работи на Република България, който договаря членството на държавата в НАТО) го използва, за да „отвлече“ генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер по време на първата визита на генералния секретар в България. Тази сцена е силен израз на подкрепата на НАТО в стремежа на Източна Европа към обединение с евроатлантическия свят. Така започва традицията на Атлантическия Трабант (или „Траби), който се превръща в предпочитано превозно средство за редица VIP гости на посещение в България.
През ноември 1990 г., по покана на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер и постоянния представител на САЩ в НАТО посланик Уилям Тафт IV, д-р Паси углавява първата в историята парламентарна делегация на територията на Варшавския договор, която посещава щабa на НАТО. По време на посещението домакините одобряват българската идея за създаването на първата про-атлантическа НПО извън НАТО. Това е първият документиран момент от зараждането на организираното атлантическото движение в Централна и Източна Европа, а Траби се превърща в официалния автомобил на Атлантическия клуб в България.
По-нататъшното развитие на атлантическото движение в Централна и Източна Европа бива насърчено в съвместна декларация на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и министъра на външните работи на Германия Ханс-Дитрих Геншер на 10 май 1991 г.
Автобиографията на Траби: 1984 – 2015 г.
Истинската политическа кариера на Траби започва през август 1990 г., след апела на Соломон Паси пред Великото народно събрание България да напусне Варшавския договор и да се присъедини към НАТО.
През октомври 1991 г. Траби приветства делегацията на Негово Светейшество 14-ят Далай Лама в София.
През март 1995 г. ген. Джордж Джоулван, върховният главнокомандващ на Съюзническите сили в Европа, изнася реч в Атлантическия клуб в България и става първият военен командир, който е пътник на Траби.
През май 1996 г., при първото си посещение в България след 50 години в изгнание, цар Симеон II става първият кралски пътник на Траби.
Февруари 2002 г.: лорд Джордж Робъртсън, генерален секретар на НАТО.
Май 2002 г.: Валтер Швимер, генерален секретар на Съвета на Европа.
Май 2004 г.: Яп де Хоп Схефер, генерален секретар на НАТО.
По време на своята визита в България (23 – 26 май 2002 г.) папа Йоан Павел II благославя Трабанта.
Дори в комунистическа България Траби е средство за демократизация. През март 1989 г., след като антикомунистическия фотограф Симон Варсано бива застрелян от oфицери на милицията, Соломон Паси и бъдещия президент на Република България д-р Желю Желев правят тайно разследване на стрелбата, карайки трабанта.
Пенсиониране с чест
На 16 септември 2015 г., след 31-годишна успешна евроатлантическа мисия, Траби е дарен от д-р Паси на Националния военноисторически музей в София, по случай 25-та годишнина от възникването на организирано атлантическо движение в Централна и Източна Европа.
Исторически данни и наследство за България
Историческите данни описват Трабанта като автомобил, произвеждан от 1957 до 1990 г. от бившия производител на автомобили в Източна Германия VEB Sachsenring Automobilwerke Zwickau в Цвикау, Саксония. Трабантът често е разглеждан като символ на бивша Източна Германия и на икономическия крах на Източния блок като цяло. Колата се произвежда от картон, а не от стоманени листове. На немски „трабант“ означава „спътник“. И така, Траби е истинският сателит, или спътник в живота, в пътуването на България от Варшавския договор до мащабното разширяване на НАТО в Източна Европа през 2004 г.
Трабантът в Главната квартира на НАТО в Брюксел
През ноември 2019 г. реплика на Атлантическия Трабант е дарена на НАТО от д-р Соломон Паси. Тя е изпратена в Брюксел след прощална церемония в софийския Национален военноисторически музей, по време на която екипът на Атлантическия клуб си взема довиждане с Трабанта. В последствие колата е изложена в щаб квартирата на НАТО, като част от арт проект по повод 15-та годишнина от членството на България в НАТО и 70-та годишнина от създаването на Алианса.
