На 27 ноември 2024 г. в “Резиденция Диневи” в София се проведе конференцията „Дезинформация в изборите: Предизвикателства и последици за демократичните нации“. Събитието бе организирано от Атлантическия клуб в България, с подкрепата на представителството на Тайпе в Гърция и Министерството на външните работи. Конференцията събра експерти от различни държави, представители на дипломатически мисии, неправителствени организации и млади лидери, които обсъдиха ескалиращия проблем с дезинформацията, особено в контекста на избори, както и възможностите за справяне с тази заплаха за демокрацията.
Още в началото на форума д-р Соломон Паси подчерта, че дезинформацията се е превърнала в едно от най-опасните оръжия на нашето време – евтина, лесно разпространима и с разрушителни последици за общественото доверие. Според него авторитарни режими използват фалшивите новини като инструмент за влияние и манипулация върху демократичните общества. Тайван бе изтъкнат като положителен пример в борбата с този феномен, с цялостен национален подход, който обединява образованието, законодателството и технологиите. Тайванските представители представиха опита на страната си, включително въвеждането на медийна грамотност в училищата още през 2002 г., както и създаването на съвременни механизми за контрол на дезинформацията чрез изкуствен интелект и специални закони като Anti-Fraud Act и Digital Signature Act.
От българска страна участие взе Ася Цветанова от Министерството на външните работи, която обяви, че България е в процес на прилагане на меморандум с Държавния департамент на САЩ за противодействие на чуждестранна информационна манипулация.
Старт на конференцията бе даден с панел “Youth talk; Disinformation”, който предостави възможност на млади лидери и експерти да представят своята гледна точна по темата. Модератор на панела беше Юлиян Лазаров – член на Младежкото Евро-Атлантическо дружество. Александър Петков от Младежката организация по глобална сигурност обърна внимание на сериозната заплаха, която социалните мрежи представляват за младите хора. Според него подкастите, TikTok и други платформи често са основен източник на информация за младите, но липсата на критично мислене и умения за разпознаване на фалшиви новини ги прави особено уязвими към манипулация.
Редакторът от Factcheck.bg Дафина Кандова допълни, че според проучвания българите са сред европейците с най-високо доверие в социалните мрежи като източник на информация, но в същото време с едни от най-ниските нива на умения за проверка на съдържание. Това създава благоприятна среда за разпространение на фалшиви новини, особено в периоди на избори, когато залозите за демократичния процес са високи. Тя подчерта, че платформите за проверка на факти в България са малко на брой и недостатъчно финансирани, което затруднява системната борба с дезинформацията.
В рамките на конференцията бе обсъдена и ролята на технологичните компании в регулирането на съдържанието. Част от експертите призоваха за по-строги механизми за отчетност на социалните платформи, особено когато става въпрос за разпространение на политическо съдържание. Беше засегнат и проблемът с т.нар. deepfake технологии, които позволяват създаването на фалшиви видеа и аудио записи, все по-трудни за разпознаване. Участниците се обединиха около идеята, че технологиите могат да бъдат използвани и в полза на демокрацията, стига да бъдат поставени в служба на прозрачността, фактологичността и достъпа до проверена информация.
Конференцията „Дезинформация в изборите: Предизвикателства и последици за демократичните нации“ ясно показа, че борбата с манипулациите в информационната среда не е само технологичен или правен въпрос, а кауза, изискваща обществена зрялост, международно сътрудничество и ангажираност на всички нива — от училището и медиите до институциите и гражданското общество.
