На 5 ноември 2024 г. в царския дворец „Врана“ се състоя конференцията „С какво допринасят принудително разселените лица към приемащата ги страна?“, организирана от ПанЕвропа-България в партньорство с Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и Либералния институт за политически анализи (ЛИПА). Домакин на събитието беше Н. В. Симеон Сакскобургготски – бивш министър-председател и цар на България, който закри събитието с лична и емоционална реч, подчертавайки своята собствена история на изгнаник и бежанец.
Конференцията събра на едно място ключови представители на държавните институции, гражданското общество и бизнеса. Сред участниците бяха Седа Кузуджу – представител на ВКБООН в България, министърът на икономиката и индустрията д-р Петко Николов, заместник-министри на социалната политика и образованието, депутати, културни дейци и активисти.
В своето приветствие Гергана Паси – президент на ПанЕвропа-България подчерта, че помощта към човека в нужда не е само морален дълг, но и възможност за устойчиво развитие. Тя напомни, че историята познава миграцията не само като трагедия, но и като двигател на културно и икономическо обогатяване. В подобен дух бе и изказването на Симеон Сакскобургготски, който сподели: „Аз съм дългогодишен бежанец по принуда, така че имам специална емпатия към тази тема. Най-хубавото чувство е чувството на съпричастност.“
Първия панел започна дискусията по темата, като участие в него взеха:
-Юлия Рабчева, биолог
-Петя Кокудева, писател
-Дина Джебали, директор в Йеттел
-Илко Минев, писател и български емигрант в Бразилия
-Крис Захариев, режисьор
Министър Петко Николов изнесе данни за нарастващия недостиг на квалифицирана работна ръка в страната, отбелязвайки, че през 2024 г. този недостиг е надвишил 260 000 специалисти, като в някои индустрии той достига до 30%. В този контекст той призова за обновяване на Националната стратегия за миграция и интеграция и за създаване на политики, които да превърнат бежанците от уязвима група в ресурс за растеж и развитие. Според него, това не означава отнемане на работни места от българските граждани, а е отговор на реалностите на пазара на труда.
Във втория панел озаглавен “Защитаваме бъдещето (Образование)” се обсъдиха различни стратегии и политики за успешната социална интеграция на бежанците, като панелистите бяха:
-Емилия Лазарова, заместник-министър на образованието и науката
-Деница Сачева, народен-представител и бивш социален министър
-Марина Тошева, председател на Държавна агенция за бежанците
-Проф. Сийка Чавдарова-Костова, преподавател в СУ
Председателя на Държавната агенция за бежанците съобщи, че към момента над 193 000 души са получили временна закрила в България, повечето от тях жени и деца. Особено внимание бе обърнато на над 700 непълнолетни и непридружени деца, настанени в центрове на агенцията, което поставя остри въпроси пред образователната и социалната система.
В третия панел фокусът беше върху социално-икономическата интеграция на бежанците, като участниците в него бяха:
-Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика
-Надя Василева – председател на Българската конфедерация по заетостта
-Христина Христова – политик и бивш народен-представител
Бяха представени успешни примери на интеграционни програми – от дигитално обучение до стажантски схеми с частния сектор. ВКБООН представи проекти, насочени към насърчаване на икономическата самостоятелност на бежанците, включително чрез сътрудничество с местния бизнес. Конференцията посочи именно това – че с правилни политики, подкрепа и възможности, принудително разселените лица могат да се превърнат в активни участници в обществения и икономическия живот на страната.
Събитието във двореца „Врана“ беше не просто конференция, а силен обществен сигнал: България може и трябва да гледа на бежанците не като на бреме, а като на хора с потенциал, опит и желание да допринесат. В заключение, участниците призоваха към междуинституционално сътрудничество, устойчиви решения и човешка солидарност – не само като морален жест, а и като прагматичен избор в съвременния свят.