4 април 2024 г.

Добър ден и благодаря на д-р Паси и на целия екип на Атлантическия клуб за организирането на днешното събитие. За мен е удоволствие да бъда тук.

Уважаеми народни представители,
Министри,
Уважаеми президент Плевнелиев,
Посланици и Ваши превъзходителства,

Не желая да карам Соломон да се чувства неудобно пред толкова голяма аудитория, но бих искал да отделя минута, за да подчертая какъв изключителен държавник е той и какъв забележителен принос има към трансформацията на България през последните три десетилетия. Неговият неуморен ангажимент към евроатлантическите идеали беше фундаментален за присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО, а те остават ключов фактор за напредъка на България по пътя на иновациите, развитието, регионалната интеграция и глобалното лидерство.

Благодаря, Соломон. За мен е чест да се присъединя към Вас в отбелязването не на една, а на три годишнини.

Преди 75 години на днешния ден – 4 април 1949 г., лидерите на 12 нации се събраха заедно във Вашингтон, след две опустошителни световни войни и дадоха тържествена клетва да се защитават взаимно и да защитават нашите споделени ценности и начин на живот. Днес в Брюксел лидерите на вече 32 държави се събират, за да потвърдят тази тържествена клетва. Само след няколко месеца президентът Байдън ще посрещне всички тези лидери във Вашингтон, за да отпразнуват 75 години от създаването на най-успешния и устойчив съюз в историята.

Миналият петък, 29 март, отбеляза още един важен момент – 20-ата годишнина от присъединяването на България към НАТО. Имах удоволствието да присъствам на националната конференция, организирана от министерствата на външните работи и на отбраната, заедно с Атлантическия клуб и Софийския форум за сигурност – и бях вдъхновен от говорителите, които очертаха ролята на България в НАТО и как тя се е разраснала през последните 20 години.

От своите разговори със Соломон знам, че през август 1990 г., когато е народен представител, той изготвя законопроект, с който предлага оттеглянето на България от Варшавския пакт и присъединяването ѝ към НАТО. Неговата смела позиция е била, меко казано, приета с голям скептицизъм. Е, малко скептицизъм не е спрял д-р Паси. Той продължава със създаването на Атлантическия клуб в България, който тази година празнува своя 33-и рожден ден – това е третата годишнина, която отбелязваме днес.

Атлантическият клуб организира историческо посещение в щабквартирата на НАТО през ноември 1990 г. – първото подобно посещение на източноевропейска делегация, и това вдъхновява създаването на десетки други атлантически неправителствени организации в цяла Централна и Източна Европа и в други части на света.

Соломон и Атлантическият клуб направиха членството в НАТО национална кауза и не се спряха, докато тази визия не беше реализирана. Те дори „отвлякоха“ главния секретар на НАТО в изпълнението на своя проект. Беше истинско удоволствие за мен да видя прочутия трабант на Паси във Военноисторическия музей миналата есен, както и да видя неговата реплика, изложена в щабквартирата на НАТО в Брюксел. И съм горд да съобщя, че аз не бях „отвлечен“, за да бъда доведен тук днес. Охраната ми не би позволила това да се случи.

Шегата настрана, нека отбележим приноса на всички български политици и правителствени лидери, които през годините усърдно работиха, за напредъка на българското членство в НАТО с дългосрочната визия за мирно и сигурно бъдеще за България и българския народ. Забележително е колко далеч е стигнала тази страна от онзи ден през 1990 г., когато идеята за присъединяване към НАТО беше просто една амбиция.

Днес, 75 години след подписването на Вашингтонския договор, 33 години след създаването на Атлантическия клуб и 20 години след присъединяването на страната към НАТО, България се отличава като доверен и ценен член на Алианса и лидер в регионалната сигурност. България осигурява източния фланг на НАТО и стратегически важния Черноморски регион.

Тази държава е била домакин на безброй съвместни учения и обучения, фокусирани върху повишаването на общата ни готовност, и е допринесла за ключови мисии на НАТО, като мироопазващата мисия в Косово и обучителната мисия на НАТО в Ирак. България е домакин на Центъра за върхови постижения на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, който изгражда устойчивост и капацитет за адаптиране и реагиране на всякакъв брой потенциални кризисни събития.

А през последните три години България с гордост предостави домакинство на многонационална бойна група, която обединява повече от хиляда мъже и жени в униформа от осем различни държави, включително и Съединените щати, и се ръководи от нашите италиански партньори. Тази многонационална сила ни обединява в общата ни мисия да защитаваме нациите си от външни заплахи и да дадем на нашите граждани сигурна основа, върху която да изградят стабилен, проспериращ живот за себе си и своите семейства.

Основополагащата цел на НАТО – отбрана и възпиране, е също толкова съществена и жизненоважна днес, както и когато Алиансът беше създаден първоначално. Пълномащабната инвазия в Украйна беше сигнал за света, напомняне, че свободата и демокрацията не трябва никога да бъдат приемани за даденост и че заплахите пред нашите нации са реални. Не е необходимо да се доверявате на мен, можете да попитате 3,7 милиона невинни украински граждани, които бяха изселени от домовете си при едно от най-големите масови разселвания в историята. Попитайте майките и бащите на десетките хиляди украински войници, които загинаха, докато смело защитаваха родината си. Попитайте близо 55 000-те украинци, които намериха убежище в България, докато училищата и парковете на техните деца бяха бомбардирани и които не знаят кога ще могат да се върнат в страната си и дали ще имат домове, в които да се приберат.

Когато се замислиш какво е заложено на карта, не е изненадващо, че народите на Финландия и Швеция, след седем десетилетия на необвързаност, незабавно пожелаха да се присъединят към НАТО. Именно заради този чадър на сигурност, който НАТО предоставя. За сигурността, която идва с категоричния Член 5 от Договора, според който атака срещу един ще бъде приемана като атака срещу всички. Финландия и Швеция направиха този избор. Същият избор направи България преди 20 години. В нашият хиперполязириран свят е важно да си припомняме това. Нашите врагове и определени популистки или националистически сили може да направят всичко, за да демонизират НАТО и да всяват ирационални страхове, които да обслужват техните интереси, но те не могат да променят фактите. И фактът е, че НАТО е и винаги е бил отбранителен съюз. Факт е също, че НАТО винаги е бил жизненоважният елемент, опазващ мира в Европа от Втората световна война насам. Това е съюз, който ни прави по-силни заедно.

Националният девиз на България за двадесетата годишнина перфектно отразява това чувство. Разбрах, че е имало национално състезание за предложения за мотото на двадесетата годишнина и печелившото предложение е „НАТО: Защото сме по-силни заедно.“

Горд съм, че Съединените щати са приятел, партньор и съюзник на България в изграждането на по-сигурно, по-проспериращо и по-демократично бъдеще. Нашите 120-годишни двустранни отношения никога не са били по-силни и ние виждаме проявлението на това по безбройни начини – в двустранната търговия, възлизаща на повече от 2 милиарда долара, в десетките хиляди работни места, създадени в България от американски компании, в нашето силно и растящо сътрудничество в енергийната диверсификация, в повече от 100 000-те български студенти, които посетиха Съединените щати по линия на летните програми за работа и пътуване от 2000 г. насам.

И разбира се, ние виждаме голямата сила на нашите отношения, отразена в дълбокото и широкообхватно партньорство в областта на сигурността – както и в рамките на НАТО, така и в двустранен план.

Съединените щати предоставиха помощ на стойност повече от 260 милиона долара за последните шест години, за да подпомогнат военната модернизация на България. Това включва придобиването на пълна ескадрила от изтребители F-16 и 183 бойни машини “Страйкър”. Чрез нашата Програма за партньорство, Националната гвардия на Тенеси се обучава заедно с български военнослужещи мъже и жени през последните 30 години; над 600-те съвместни тренировъчни учения и културни инициативи, които са организирали, изградиха капацитет в многобройни области – от бойна готовност и реагиране при извънредни ситуации до военна логистика, киберсигурност и гарантиране на мира и сигурността за жените. Нашето партньорство в областта на сигурността е от полза не само за нашите мъже и жени в униформа, но и за цивилните граждани.

Всъщност през последните 12 години армията на САЩ е инвестирала 12,2 милиона долара в рамките на 84 проекта за хуманитарна помощ, като обновяване и строеж на училища и болници в 28 села и градове в България. Това също е начин, по който колективната сигурност носи стабилност, растеж и просперитет. Толкова съм горд от всичко, което нашите две страни са постигнали заедно, рамо до рамо.

Сега събитията по случай тези годишнини ни дават възможност не само да отбележим миналото, но и да погледнем напред към бъдещето. Преди да завърша своята реч, позволете ми да посветя минута за равносметка накъде вървим заедно.

Темата на предстоящата среща на върха във Вашингтон през юли е „защита на нашето бъдеще“. Е, как изглежда това бъдеще? Алиансът на НАТО се адаптира старателно, за да се изправи срещу заплахите от 21-ви век – от хибридната война, дезинформацията и злонамерената кибернетична дейност до изменението на климата и прекъсванията в глобалните вериги на доставки и критичната инфраструктура. Когато нашите лидери се съберат във Вашингтон, те ще говорят за това как можем да се подготвим и обучим предварително за тези нови заплахи, както и как можем да реагираме бързо и съвместно при възникване на кризисни събития.

Киберсигурността е едно от нашите най-неотложни предизвикателства – просто прегледайте заглавията в медиите и ще видите, че броят на докладваните хакерски атаки и нарушенията в онлайн сигурността е плашещ. НАТО се модернизира бързо, за да можем да засилим своята киберсигурност и да се адаптираме към нововъзникващите технологии. Това включва насърчаване на всички съюзници и партньори да използват доверени доставчици и да подобряват възможностите си за изграждане на киберкапацитет. С удоволствие подкрепихме Министерството на отбраната в създаването на нов център за киберсигурност през миналата година.

Имайки предвид колко взаимосвързан е станал нашият свят, Алиансът разширява своята мрежа от партньори. На срещата на върха във Вашингтон ще приветстваме своите партньори от Индотихоокеанския регион, по-специално Австралия, Япония, Нова Зеландия и Република Корея – това е третата поред среща на върха, на която тези лидери ще присъстват. Това има значение, защото през последните години виждаме как заплахите, които произтичат от техния регион, като предоставянето на балистични ракети от Северна Корея на Русия във войната в Украйна и подкрепата на Китай за Русия, директно се отразяват на евроатлантическата сигурност.

Разбира се, както е при всяка успешна организация, можеш да получиш само толкова, колкото сам влагаш. Затова е толкова важно споделянето на тежестта. На миналогодишната среща на върха във Вилнюс, ръководителите на държавите от Алианса обещаха „траен ангажимент да инвестират поне два процента от БВП годишно за отбрана“. Виждаме забележително увеличение на разходите за отбрана през последното десетилетие и сме щастливи да отбележим, че България е на път да изпълни ангажимента си от два процента до края на 2024 г., което допълнително помага на страната да защити своите граждани.

Докато тече процесът на адаптиране, НАТО ще продължи да гарантира свободата и благосъстоянието на почти един милиард граждани в общо 32 страни. НАТО никога не е бил по-силен и по-обединен, отколкото е днес, а продължаващото българско лидерство е от решаващо значение за бъдещето на алианса и бъдещето на страната.

Когато говорих на събитие на Атлантическия клуб миналата година по повод 120-ата годишнина на отношенията между САЩ и България, заявих, че „най-доброто предстои.“ Нека го повторя и днес, защото непрекъснатият новинарски поток и социалните мрежи имат тенденцията да усилват шумните скептици и да заглушават прагматичните оптимисти. България има светло бъдеще. Това е бъдеще на растяща интеграция. Надявам се, че много скоро ще има пълноправно членство в Шенген и Еврозоната. Това е бъдеще на иновации и растеж. И това е бъдеще, в което Съединените щати и България продължават да изграждат икономически възможности и просперитет за своите граждани.

Благодаря Ви много за вниманието и ще се радвам да отговоря на няколко въпроса!

ИЗТОЧНИК: https://bg.usembassy.gov/bg/remarks-of-ambassador-kenneth-merten-on-bulgarias-20th-nato-anniversary-bg/