Съхранение на почвите
01/08/2017

На 1 декември 2017 г. Атлантическата дигитална мрежа (АДМ) – НПО клъстера на Атлантическия клуб в България, изпраща Отворено писмо до Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, относно деградацията на почвите като основен пример за необходимостта да се мисли глобално и да се действа локално. Отвореното писмо е написано по случай 5-ти декември, обявен от ООН за Световен ден на почвите, и е подписано от д-р Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб, съпругата му Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България и тогавашен министър по европейските въпроси, Бисерка Бенишева, директор „Европейски въпроси“ на ПанЕвропа България и проф. д-р Светла Русева, директор на Института по почвознание, агротехнология и защита на растенията. Целта на отвореното писмо е да огласи „необходимостта от приемане на политика на ЕС за опазване на почвата и пътна карта за изпълнение на ангажимента на ЕС към „План 2030”, за устойчиво развитие на ООН, особено що се отнася до целта за „свят, възпиращ почвената деградация””. Според писмото почвите „са застрашени от изчерпване поради разрастването на градовете, изсичането на горите, неустойчивото използване на земите и неустойчивите управленски практики, замърсяването и климатичните промени“ и сегашното „темпо на деградация на почвата застрашава капацитета на почвите да посрещнат нуждите на бъдещите поколения“. В него АДМ изразява твърдото убеждение, „че технологичното развитие не би трябвало да се случва за сметка на изчерпване на почвите, които са невъзобновяем природен ресурс“. За да илюстирира важността на проблема, АДМ се позовава на данните на Европейската комисия за последиците от деградацията на почвите: Между 1990 и 2006 г. е бил загубен потенциален производствен капацитет от 9,1 млн. тона пшеница. За кратък период от време е загубено почти 5 % от средното годишно производство на пшеница в Европа; Предварителните оценки на разходите, свързани с деградацията на почвата, достигат 38 млрд. евро на година; Счита се, че 115 млн. хектара са засеганите от водна ерозия, а 42 млн. хектара от вятърна ерозия; Счита се, че 45% от европейските почви имат ниско съдържание на органична материя; Броят на потенциално замърсените терени се оценява на приблизително 3,5 млн. Писмото продължава: Считаме, че приемането на Тематичната стратегия за опазване на почвата (2006) и на Доклада за нейното прилагане (2012) несъмнено са стъпка напред към осъзнаване на заплахата за сигурността и безопасността на храните в Европа и в глобален мащаб. Въпреки това ЕС се нуждае от всеобхватно законодателство за превенция на деградацията на почвите и за възстановяване на засегнатите площи. Ето защо е жалко, че предложението за рамкова директива остана висящо 8 години, заради блокиращо малцинство в Съвета и бе оттеглено от Комисията през 2014 г. Жалко е също така, че оттогава не е обсъждано ново предложение за справяне с комплексните заплахи за почвите, като замърсяване, ерозия, намаляване на органичната материя, засоляване и подкиселяване, запечатване, уплътняване, свлачища. За сравнение, няколко страни, вкл. САЩ, Япония, Канада, Австралия, Бразилия, Израел, Нова Зеландия са въвели политики за опазване на почвата, включващи законодателство, указания, мониторинг, иденфитициране на рисковите зони, инвентаризация, програми за почистване и механизми за финансиране на вече замърсени терени, за които не може да се установи чия е отговорността за опазването им. АДМ също така оценява високо действията на Естонското председателство за адресиране на проблема на опазването на почвите, както и организането на конференция на високо равнище (4 – 6 октомври, 2017 г., Талин) под наслов „Почви за устойчиво производство на храна и опазване на екосистемата”. Базирайки се на горепосочените аргументи, клъстерът се обръща към европейските институции и предстоящите председателства на Съвета с призив за: Иницииране на преглед на Тематичната стратегия за опазване на почвата; Иницииране на законодателно предложение, задължаващо държавите-членки да иденфитицират рисковите зони, да дефинират цели за намаляване на риска и да съставят програми от мерки, които да доведат до преобръщане на процеса на деградация на почвите; Обобщаване на вече съществуващите мерки в консолидирана законодателна рамка и въвеждане на мониторингова система за цифрово картографиране на почвите. АДМ счита, „че след като бъде приета, тази политика на ЕС може да бъде споделена и прилагана в по-широк международен мащаб, включително чрез системата на ООН.“

Още ново около нас

Предстоящи събития